Кога наистина се нуждаете от Бърза помощ?

На повечето хора им се е налагало по един или друг повод да прибягнат до услугите на Центъра за спешна медицинска помощ. Но знаем ли наистина кога трябва да я потърсим? Кои симптоми могат да ни подскажат, че проблемът наистина е сериозен и избирайки телефон 150, няма да разкараме специалистите напразно? На тези въпроси отговаря заместник-директорът на столичния Център за спешна медицинска помощ д-р Румяна Колева.

Случаите, в които е наложително викането на линейка с екип от бърза медицинска помощ, обхващат всички състояния, които пряко застрашават живота на човека. Децата до еднагодишна възраст имат предимство. Родителите винаги могат да се обадят на телефон 150, без  да се опитват сами да поставят диагноза или да преценяват тревожността на симптомите. Центърът в София се старае да разшири обхвата и да осигури тази привилегия за цялата детска възраст. Жените с начеващо раждане също могат да разчитат на спешната помощ.

Получените обаждания се проверяват. Линейка отива до всеки от адресите, когато състоянията на пациентите са приоритетни и се изпълняват най-бързо. Бъбречната криза например не е от тях, тъй като тя не застрашава живота на хората и няма да доведе до фатален край, ако в близкия половин или дори два часа пациентът остане без лекарска намеса.

Столичният център получава годишно около 120 000 повиквания. За съжаление близо 4 процента от тях са фалшиви. Обикновено те са от хронично болни хора, които или преувеличават сериозността на състоянието си, или просто не желаят да отидат при личния си лекар. За да се обслужат всички тези повиквания, те се степенуват по сериозност и здравословен статус на дадения пациент. „В никакъв случай възрастта не е критерий, по който Бърза помощ се ръководи. Тя не е определяща при подбора и приоритета на случаите", категорична е д-р Колева.

Непременно трябва да се потърси бърза медицинска помощ в случаите на колабиране, продължително безсъзнание с липса на контактност, при задух, затруднено дишане, болка в гърдите, при симптомите на някои от най-често срещаните и коварни заболявания като инфаркт, инсулт, рязко повишено кръвно налягане. При инфаркт типични са силната болка зад гръдната кост с широка основа, изтръпване на лявата ръка. Инцидентът може да бъде съпроводен и с вегетативна симптоматика като гадене, прималяване, избиване на студена пот. В медицината съществува голямо разнообразие в симптоматиката, като съществуват и атипични форми.

При инсулта патологията е още по-широкомащабна. Често срещани при пациентите са гърчовете, отслабване или изтръпване на крайниците, удебеляване на езика, невъзможност за преглъщане. Възможно е да се стигне и до трайна загуба на съзнанието. Симптомите са различни, тъй като зависят от засегнатата зона в мозъка, който управлява цялото тяло. Понякога дори симптоматиката е минимална. Това са едни от най-коварните инсулти, защото хората не подозират, че са тежко болни.

Симптомите, които могат да ви подскажат, че кръвното ви налягане е рязко повишено, са главоболие, световъртеж, гадене и повръщане.

А когато ви се наложи да ползвате услугите на Бърза медицинска помощ и в паниката се чудите на кой телефон да звъннете - на 112 или 150, - то знайте, че това няма никакво значение. Разликата, когато става въпрос за медицинска помощ, е единствено във времето, обясни д-р Колева. На оператора от 112  му се налага да събере, макар и минимална, информация за събитието и да я изпрати на монитора в центъра. Понякога дори е необходима обратна връзка със семейството на пострадалия или самия него за получаване на допълнителна информация. Причина за това е фактът, че операторите на европейския телефон за спешни случаи не са медицински лица за разлика от тези в Бърза помощ и не могат да преценят адекватно сериозността на даден случай.