По-ранното махане на памперса пази децата от уроинфекции

Д-р Гайдарова, доколко уроинфекциите са проблем за педиатрите?

В детската възраст инфекциите на пикочните пътища са на второ място по честота след тези на горните и долните дихателни пътища. Ето защо винаги, когато има температура без хрема, кашлица, други симптоми от страна на горните дихателни пътища, трябва да се мисли и за уроинфекция и непременно да се изследва обикновена и стерилна урина. Инфекциите са три вида и се различават съществено. Пиелонефритът е най-тежката, свързана е с висока температура, промени в кръвната картина, данни за възпалителна активност. Циститът е доста често срещана инфекция на пикочния мехур - между 2 и 7% от децата до седемгодишна възраст са имали поне един епизод на цистит. Значително по-рядка е асимптомната бактериурия - т.е. в урината има бактерии без всякакви оплаквания като парене, болка при уриниране. И тази инфекция се наблюдава при около 1% от децата в училищна възраст, като се установява случайно, при профилактични прегледи. Тя не се лекува с антибиотици - препоръчваме да се проследи урината. Защото никога не изключваме някакво външно замърсяване - ако не е направен добре тоалетът на детето, може да не е взета правилно урината или да е съхранявана дълго преди изследването. Всичко това може да създаде условия за бактериурия. Затова е важно да се проследява и ако има някакво безпокойство, да се направи консултация с детски нефролог.

Разбирам, че профилактичното изследване е необходимо. Как става в практиката и кой има грижата? Личният лекар, родителите?

На шестмесечна и на едногодишна възраст се правят задължително изследвания - пълна кръвна картина и обикновена урина. Ако има изменения в урината, личният лекар назначава изследване на стерилна урина. И при по-големите деца основната грижа за профилактиката пак би трябвало да е не на родителя, а на лекаря, защото той има знанието. Но това невинаги се случва - ето защо при съмнение за уроинфекция винаги трябва да се взима обикновена и стерилна урина. Добре е, когато и родителите са информирани, защото понякога установяваме уроинфекция благодарение на тяхната инициатива да се направи изследване.

Има ли признаци, по които родителите могат да се ориентират за евентуален проблем?

Променят се миризмата и цветът на урината. Може да стане по-мътна, може да се появят „парцалчета" - конгломерати от белтък, еритроцити,бактерии и левкоцити. Това са все отклонения от нормата, за които родителите е добре да следят. От тази година на 6-месечна възраст се прави задължително профилактична ехография на отделителната система, която се поема от НЗОК. И се оказва, че доста деца са с вродени аномалии на отделителната система. А когато имаме данни за отклонение от нормата, тогава се правят по-често изследвания. Тъй че това нововъведение допълнително допринесе за профилактиката на уроинфекциите. Защото аномалиите са свързани с по-голяма честота на инфекциите и така можем да ги селектираме и проследяваме по-добре.

Какви грешки, които констатирате в практиката си, могат да бъдат избегнати във всекидневието?

Едно от първите неща, на които много държим и съветваме родителите, е възможно по-ранното махане на памперсите. Заедно с удобството, което представляват, те създават благоприятна среда за размножаване на микроорганизмите. Тези микроорганизми, които причиняват инфекция на пикочните пътища, нормално обитават стомашно-чревния тракт, там е мястото им. Поради близкото разстояние между двете системи памперсите създават възможност те да нахлуят в отделителната система и да предизвикат инфекция - особено при момичетата заради по-широката и къса уретра. Другата ни препоръка е за добра хигиена. В детските градини  по-трудно се осъществява контрол по отношение на чистотата. После идва проблемът в училищата - децата отлагат посещението в тоалетната, „стискат се" пак заради хигиената там. Това е голям проблем, защото, като уринират само сутрин, обед и вечер, евентуално попадналите бактерии имат възможност да се размножават много повече, отколкото ако се уринира през 2-3 часа.

Каква е ролята в детската нефрология на препаратите на растителна основа, напоследък много актуални са базираните на червената боровинка?

Да, те имат роля, и то защото няма странични ефекти, което е от голямо значение. Прилагаме успешно червената боровинка при лечение на остри инфекции едновременно с антибиотиците - те действат синергично. И от друга страна, по отношение на рецидивиращите инфекции - защото е известно, че обичайно уроинфекциите се повтарят дори и да няма аномалии на отделителната система. Препаратите на базата на червената боровинка помагат реално. Възпрепятстват прикрепянето за лигавицата на пикочния мехур на най-честия причинител на уроинфекциите, бактерията ешерихия коли. Имат и противовъзпалителен ефект и успокояват болката, дискомфорта. Има данни, че повишават и локалния имунитет.