За бурканите и хората

Имаше време, когато затварянето на домашни консерви беше задължителен елемент от есенния живот на българското семейство. Цяла индустрия подпомагаше този процес - производство на капачки, механични затварачки и чушкопеци.

След това покрай бурните обществени промени бурканите в мазето на градския човек станаха нещо като белег за еснафщина и простотия. При целогодишното изобилие на всякакви стоки в съседния супермаркет трупането на зимнина загуби логичното си обяснение. Освен това стана и икономически неизгодно. Една домашна консерва често се оказваше по-скъпа от промишлената си посестрима.

Но някак неусетно дойде ред на нова бурканна вълна. Този път тя е предизвикана от модерния повик за хранене с продукти, максимално близки до природата и по възможност без многобройните Е-та, които се блещят от всеки етикет. Оказва се, че ако искаш лютеница, която да съдържа само домати, чушки, естествени подправки и олио, ще трябва сам да си я направиш. Иначе ще трябва да намажеш на филията на детето освен червеникавата паста и 7-8 химикала.

Затова сме в очакване на следващия етап от развитието ни. Производителите да осъзнаят желанието ни за връщане към природните корени на храненето и да направят такива „зимнини", които отново да ни откажат да затваряме буркани. Не че чушките и доматите от пазара не са тъпкани с изкуствени торове, но поне върху тях да не слагат сгъстители, ароматизатори, овкусители, стабилизатори и какво ли още не. Колбасарите вече се усетиха и започнаха да се връщат към месото. Дано и „консерваторите" да върнат зарзавата в бурканите от супермаркета!