Пълна забрана на тютюнопушенето = трайно намаление на инфарктите

Забраната за тютюнопушене на работното място и публичните места значително намалява броя на сърдечните инфаркти, според проучване проведено в САЩ.

Преди въвеждането на новия закон през 2003, за период от 18 месеца са регистрирани 399 хоспитализации за инфаркт на миокарда, в сравнение с 237 за периода от 18-я до 36-я месец след влизането му в сила - 41% намаление.

Други девет публикувани проучвания установат, че законите забраняващи тютюнопушенето в затворени работни и публични пространства водят до бързо и значително намаляване на хоспитализациите за сърдечен удар. При повечето от тези проучвания, обаче, е проследен период по-малък от година след въвеждането на забраната. Проучването от Колорадо проследява 3 годишен период след влизането в сила на закона срешу тютюнопушенето, доказвайки, че първоначалното намаление на хоспитализациите за инфаркт на миокарда не само се задържа във времето, но и броят на заболелите продължава да намалява. Това се постига чрез едновременното намаляване на боря пасивните и активните пушачи, като намалението на първите има по-голям принос.

Изследователите проучват и две съседни области, където тютютнопушението не е забранено и не установяват намаление в броя на сърдечените инфаркти за същия период от време.

Дълготрайното излагане на тютюнев дим е свързано с 25-30% увеличение на риска за развитие на сърдечно заболяане при непушачи.

Изследванията показват, че тютюневият дим води до слепване на тромбоцитите, както при активни, така и при пасивни пушачи, дори след кратък престой в задимена стая и уврежда епитела на кръвоносните съдове. Заедно, увреждането на коронарните артерии и тромбите, блокиращи кръвния поток, могат да причинят сърдечен удар.

България заема водеща позиция по брой пушачи на глава от населението сред европейските страни. Според проучване извършено през месец октомври 2007 г. от Националния център по опазване на общественото здраве 52.4% от мъжете и 38.1% от жените са активни пушачи, а повече от половината анкетирани живеят в среда, където се пуши - съответно 57.5% от мъжете и 58% от жените.

Тези данни трябва да алармират българската общественост и законодатели и да се предприемат мерки, редуциращи не само броят на активните, но и на пасивните пушачи в България.