Когато в медицината се греши...

Проф. Йован Тофоски е вицепрезидент на Югоизточноевропейския медицински форум и председател на Македонската медицинска асоциация. Той беше един от лекторите в Първия международен медицински конгрес, който се проведе край Варна. Акцент в неговите лекции беше безопасността на пациентите, как да се гарантира тя по време на хирургични интервенции, клинични изпитания, колко важна е дезинфекцията и стерилизацията.

По последни данни при над 10% от болничните престои се допускат стандартни медицински грешки. Според професора въпреки че СЗО и Световният алианс за безопасност на пациентите полагат големи усилия да подпомогнат и улеснят действията в тази посока на страните-членки в ЕС, в държавите от Югоизточна Европа може още да се направи.

Проф. Тофоски, защо се допускат грешки в медицината?

В света се правят 234 млн. операции годишно. На практика това означава, че всеки 25 човек претърпява някаква интервенция на година. Сами разбирате, че това е огромна бройка. Преди години около един милион души умираха поради грешки, които могат да се избегнат, а при 7 милиона души последиците от грешките са тежки и трайни. И това не е защото лекарите не си знаят работата. Те се справят, но все пак се случват пропуски.

Защо? Да погледнем от друг ъгъл. В авиацията също стават грешки, а и там пилотите се справят отлично. Вероятността обаче да загинеш в авиацията е едно на милион, а в здравната система - 1 на 300. Разликата е огромна.

Причините за пропуските в медицината са много. Възможно е например едно лекарство да причини неприятния инцидент. Просто опаковките са приблизително еднакви, а лекарствата имат различно действие. Дава се погрешният медикамент и... Затова препаратите не трябва да се сместват при съхранението им.

Друга възможност - хирургията. Специалистът има натоварен график с много операции, тежки интервенции - кръвоизливи... неочаквани обрати и т.н. Възможно е да пропусне от бързане някоя процедура. В света има случаи, в които се оперира здрав бъбрек. Болничните работници обърнали упоения пациент не на тази страна, на която трябва, покрили го, приготви ли го за операция... Идва хирургът и почва операцията на подготвения болен... и му маха здравия вместо болния бъбрек. Това става във всички държави. Може да се случи. Аз съм го виждал с очите си. В САЩ. Там видях как извадиха здрав бъбрек вместо болния. Има ампутация на здрав крак, дори и на здраво око. Да не изброявам какво може да стане като грешка при гинекологични операции.

Все пак какви мерки се взимат, за да не се допускат такива грешки? Нали все пак говорим за медицината на 21 век?

Така е. Грешките обаче не са само лекарски, като цяло това са грешки, породени от системата. Те не трябва да се крият. За тях трябва да се говори, да се обсъждат, за да не се повтарят. Затова и Световната здравна организация и Световната организация за безопасност на пациентите направиха една листа от 19 процедури, които са задължителни преди всяка операция.

Какво включват тези изисквания?

Например преди да се даде анестезия и преди да се направи срезът, се проверяват някои неща. След завършване на операцията отново се проверяват. Да кажем какъв материал е взет за изследване. Защото грешката тук може да коства живот, когато материалът трябва да каже пациентът какъв тумор има - злокачествен или не. А от това какъв е резултатът зависи и последващото лечение. И за да не се случват такива абсурди, са въведени изискванията, които се спазват.

Процедурите са следните -  проверява се това ли е пациентът, каква е диагнозата му, дали е точно за тази операция, маркирано ли е мястото където ще се прави операцията, тестван ли е за алергии, има ли други заболявания, какви лекарства приема. Гледа се дали пациентът е дал съгласие за това, което ще му се прави. И чак тогава се оперира.

Преди да се започне се проверява и апаратурата. Има ли достатъчно кислород, осигурени ли са банки кръв. После всичко се описва, документира се, за да се знае къде се е появил пропуск и кой го е допуснал. Тези правила са за това. Но те са минимумът изисквания. Всяка болница в зависимост от спецификата може да прибави още изисквания, за да гарантира по-добро обслужване и безопасност на пациентите си.

Действат ли вече тези изисквания в болниците и къде?

Въведени са от СЗО. И най-важното е, че бяха изготвени с консенсус. Консултираха се експерти от много държави. Правилата действат в 122 страни вече и в 3 874 болници в света. Изпълняват се. Но всъщност тези правила могат да се дописват. Всяка страна решава кое е най-доброто за нейните хора, за нейните пациенти и лекари и го въвежда. Това е право и на избор, но най-важното е да се мисли за пациента и да не се допуска риск за здравето. Лекарят преди всичко трябва да помага и да лекува.