Обездвижването разболява, независимо от възрастта

Обездвижването, непълноценната храна, прекаляването със спортните занимания и изобщо липсата на баланс в начина на живот може да разболее всеки. По темата разговаряме с ортопеда д-р Мартин Петров, завеждащ базата за рехабилитация на Първа МБАЛ в столичния квартал „Драгалевци".

Как се отразява слабата физическа активност на опорно-двигателния апарат? Какви са рисковете, ако човек прекарва по 8 часа зад компютъра?

В такива случаи наред с липсата на физическа активност рисков фактор е и принудителната поза. Като се прибави и нерационалното хранене, което с течение на времето води до наднормено тегло, хората започват да страдат от заболявания на опорно-двигателния апарат в много по-ранна възраст. И се налагат физиотерапевтични процедури, медикаментозно лечение.

Ако млад човек с подобен начин на живот получи болки в гърба, трябва ли да се притесни?

Не е причина да се притеснява, но е причина да вземе мерки. В такива ситуации трябва да намери начин да ползва услугите на фитнес, на плувен басейн...Да си увеличи движението за деня според възможностите, с които разполага. Да ходи пеша на работа, да се качва пеша по стълбите, да се стреми да поддържа нормално телесно тегло. Ако това не даде резултат, да включи и някакви процедури - масажни, електро-, водни...  Въпросът е да обърне внимание на проблема, не да го неглижира.

А какво трябва да знаят хората от противоположната категория хора - спортните маниаци?

Те трябва да знаят, че опорно-двигателният апарат, ставният апарат са структури, които не са предвидени за екстрени натоварвания, които са извън нормалните човешки възможности. Всичко има някаква мярка. Ако до такава степен са се насочили в тази посока, че пренебрегват границата на възможностите си, може да се стигне до травматизъм, който би им се отразил доста пагубно след определен период години.

Как да постъпят с напредването на възрастта мъжете, които карат ски или сноуборд, или жените, които практикуват интензивно аеробика?

С течение на годините рисковете от травми нарастват. Това, с което трябва да се съобразяват, е вероятността за травматизъм и да преценят правилно възможностите си. От една страна, какво могат да си позволят, и от друга - това, което искат да си позволят, дали няма да е във вреда на техния организъм.

Общо взето нещата са индивидуални. Не може да се посочи определена възраст. При жените периодът на менопаузата е възраст, при която се губи голямо количество костна маса и има риск от остеопороза. Ако такава жена се занимава със ски, вероятността от фрактура при падане е по-голяма.

При мъжете с възрастта рисковете по отношение на сърдечно-съдовата система се засилват. Човек, който е свикнал да тренира, трябва да внимава да не „прескочи" своята тренираност и сърцето да не може да издържи. На риск е изложена цялата сърдечно-съдова система, може да възникне проблем в мозъка.

Всичко трябва да има граници, които са индивидуални. Ако някой се е занимавал с професионален спорт като млад, в по-късна възраст ще е в по-добро физическо състояние не само от връстниците си, но и от хора, които са по-млади от него. Ако аз съм по-млад от него, това не е повод да се опитвам да гоня неговите постижения. Трябва добре да направя преценка какво мога да си позволя и какво не. В цялата тази работа трябва да има умереност, разум и да не се стига до крайности.

Хората често си самоназначават масажи и други общодостъпни процедури. В какви случаи трябва да се търси консултация с лекар?

Процедурите задължително трябва да са съобразени с евентуални съпътстващи заболявания. Не може на хипертоник с прекарани сърдечни заболявания или с прекарано мозъчно-съдово заболяване да се прилагат топлинни процедури. Не можеш да го вкараш в сауната при 70 градуса температура. Не се знае как ще излезе или дали ще излезе от сауната. Така на човек с пейсмейкър не може да се правят електропроцедури, защото при включването на апарата за електротерапия пейсмейкърът се повлиява от тези импулси.  Не може на едни човек с метал в ставата да се прилагат процедури с ултразвук или радар.

Има хора с тежки ракови заболявания, даже оперирани от карцином. При тях процедурите не са показани, защото има вероятност да се стимулира процесът на разпространяване на заболяването.

Трябва ли да се внимава със спа процедурите?

Трябва. Много от тях са свързани с външно нанасяне на различни маски, козметични продукти. Кожата е най-големият орган в човешкия организъм. В последно време голямо разпространение имат алергичните заболявания, автоимунните заболявания.  Не може безконтролно да се провеждат тези неща, без консултация с лекар. Ако ви направят маска и получите тежка алергична реакция, там няма кой да ви помогне. Ако сте с разширени вени, не може да ви направят антицелулитна процедура, да включат вакуум масажа и да ви направят тромбофлебит, и да се наложи да се намесят хирурзи да го лекуват.

Какво е отношението Ви към хранителните добавки, към които доста хора пробягват, за да поддържат добра форма?

Някои от тях са много полезни. Зависи от целта, за която се употребяват хранителните добавки. В момента пълноценното хранене е мит. Като човек отиде в магазина, дори да е най-добре зареденият, той не може да си купи храни, които да отговарят на представите за пълноценно хранене.

Нямам предвид само дали са екологично чисти, съставът на храните е коренно променен във връзка с технологиите в хранително-вкусовата промишленост. При това положение пълноценното хранене не може да се постигне само чрез хранителните продукти, затова в много случаи трябва да се добавят витамини, микроелементи, фибри. Неща, които са жизнено важни за функционирането на организма.

В стремежа да си набави всички необходими хранителни вещества човек не трябва да поема големи количества храна, защото в по-големия си процент хранителните продукти са рафинирани, с високо калорийно съдържание. Така се внася много енергия, но организмът не получава необходимите витамини, микроелементи.
По този начин храненето, съчетано с обездвижване, води до затлъстяване, проблеми с кръвното и с други органи и системи. Появяват се проблеми с опорно-двигателния апарат и риск от по-ранно инвалидизиране и по-ниско качество на живот.