Какви са предимствата на органичната храна?

Най-бързият път към лошото самочувствие е да забравите за всички препоръки за здравословно хранене и да започнете да ядете каквото душата ви иска.

Яде ви се месо, мазно, солено и сладко, а плодове и зеленчуци - в краен случай, и го правите без да се замисляте. И не обръщате внимание на произхода на храните - дали са домашно отгледани и произведени без пестициди, дали животните са хранени само с трева и т. н.

Много хора смятат, че организмът им показва от какво има нужда и се отегчават от препоръките на близките си, лекарите и все повечето маниаци на тема чиста храна, които настояват, че трябва да се яде само екологична храна.

Американски учени от Тексас признават, че храната е свързана с идентичността и със съветите си към хората за здравословна диета специалистите поставят пред тях прекалено високи цели. Всеизвестно е, че да се яде органична храна е най-правилно, да се заменят обработените храни с пресни и вместо в супермаркета да купувате продуктите директно от фермерите.

По официални данни в Съединените щати органичните храни сега съставляват само 3% от продуктите на пазара, но тенденцията е този сектор да нараства. Това намерение звучи чудесно, само че органичната храна без хормони и антибиотици е много по-скъпа. Проучване установило, че месата от животни, които се хранят само с трева имат по-малко мазнини и млякото без химикали е по-полезно, но разликата по отношение на витамините и другите вещества между органичните и масово предлаганите плодове и зеленчуци е почти незабележима.

Най-главната причина да не пренебрегваме съветите на привържениците на екологичната храна е, че те в много отношения са прави. Освен че съвременната диета наистина ни убива, тя убива и планетата.

През август учени от Атланта публикуваха данните от изследването си, според което почти 27% от американците страдат от затлъстяване. Хората ядат прекалено много меса и само 14% от тях приемат препоръчителните 5 порции плодове и зеленчуци на ден. Обработените храни изобилстват от сол и фруктоза. Много от храната се изхвърля на боклука.

За да се поддържа оборотът, индустрията се развива непрекъснато. Само за отглеждането на царевицата всяка година полята се пръскат с 10 милиона тона химически торове, което от 1990 до 2009 г. е увеличило добивите с 23%, но, от друга страна, е довело до токсично замърсяване на Мексиканския залив. Говедата, отглеждани в индустриални условия, се третират с антибиотици и хормони, които преминават и в месото и млякото.

Мащабно проучване установило, че броят на американските момичета, които навлизат в пубертета на 7 години, се е удвоил в сравнение с 1990 година, вероятно заради епидемията от затлъстяване, но много вероятно и заради хормоните в храната. Освен това в днешно време през всички сезони се продават всевъзможни плодове и зеленчуци, които се транспортират от страните, където в момента зреят, и привилегията да се ядaт сливи през декември води до увеличаването на въглеродното замърсяване на природата.

Хранителните войни се водят на много фронтове, но най-ожесточена е битката за месото. Американците винаги са били пристрастени към месото, но напоследък нещата излязоха от контрол. Сега в Съединените щати се произвеждат годишно 160 милиарда тона месо, 70 милиарда от тях пилешко. Вече се знае, че животните обикновено се отглеждат при мизерни условия, натъпкани в малки пространства във фермите и хранени с висококалорична храна на царевична основа, за да напълнеят бързо и да стават за колене колкото може по-скоро. При нормални условия едно говедо трябва да бъде на паша до 2 и половина години, за да бъде готово за колене, докато при индустриалното отглеждане това става след 14 месеца.

Хуманното отношение към животните има и материални предимства. Добитъкът, който пасе повече, има по-добро съотношение между омега-3 и омега-6 киселините. Този баланс е важен за намаляването на риска от заболяване от рак, сърце и артрит и за подобряването на мозъчната функция. Ако преместите кравата от пасището в затворено помещение и я храните с царевична храна след 3 месеца, стойностите на омега-3 киселините в организма ще бъдат недоловими.

Според специалистите съотношението между oмега-6 и омега-3 киселините е 1,5 към 1 при кравите, които се изхранват с паша, а при тези, които се хранят със зърно, е 7 към 1. Животните, отглеждани свободно във ферми, съдържат повече мастни киселини, които според изследванията допринасят за намаляване на риска от различни видове рак. Освен това, когато не са скупчени на едно място, те са по-малко застрашени от бактерията Е-коли, която се предава чрез изпражненията на другите животни.

Още по-обезпокояващ е проблемът със салмонелата. Тя почти не се среща сред пилетата, които се отглеждат свободно. Когато обаче са в малка клетка, но бактерията се предава много бързо.  Производителите на яйца подчертават, че при добро сваряване на яйцата няма риск от заразяване със салмонелата.

Количеството екологично месо без химикали няма да стигне обаче, ако всички решат да преминат на екологична храна. В САЩ се отглеждат органично само 3% от говедата, 0,02% от прасетата и 1,5% от пилетата. По тази причина цената на екологичното месо все още е много висока.

Алтернативата е да се яде повече риба, която е и по-здравословна, защото не е тлъста, има малко калории и много омега-3 мастни киселини. Напоследък обаче рибните борси в света се сриват заради прекалено високата консумация на риба. Би могло да се прибегне до една половинчата, но много ефикасна мярка - ако не можем да се откажем от месото, просто да го намалим.

Протеините може да се наваксат от яйцата, соята, сиренето, зърнените продукти и зелените листни зеленчуци. Месото е необходимо на организма само за затваряне на хранителния цикъл, твърдят специалистите. И ако направим малки промени в диетата си, ще се отглеждат по-малко животни.

Когато животинските протеини, независимо от това дали са органични, преминат на второ място в диетата, главната роля ще поемат плодовете, зеленчуците и зърнените храни. Това е много полезно, но отново изникват проблеми. Със земеделие без употребата на синтетични пестициди и други химикали не може да се изхранят 309-те милиона души в САЩ, да не говорим за 6,8 милиарда население в целия свят, което до 2050 година се очаква да достигне 9 милиарда души. Само 5% от земеделските площи в света не се обработват, а производството на храни трябва да нарасне с 50 и дори 100%. Затова трябва да се признае, че пръскането, торенето и дори генетичното инженерство са необходими.

Употребата на пестициди при отглеждането на плодове и зеленчуци тревожи основателно хората. Проблемът с пестицидите почти се решава, когато продуктите се измият и обелят внимателно.  Не си мислете обаче, че ако купувате само екологично чисти продукти, ще избегнете напълно пестицидите. Реколтата от органични плодове и зеленчуци може да се зарази от други култури, които се отглеждат в околността. Освен това фермерите, които отглеждат екологични продукти, използват собствени биопестициди - вещества, които са извлечени от животни, растения и минерали, които макар и по-малко също са токсични и остават задълго в почвата.

Oрганичните торове са по-малък проблем, защото в тях влизат главно животински изпражнения и други безопасни материали, като торф, морска трева, селитра и компост (смесена тор).
Тяхното прилагане е безопасно, но много скъпо, защото торенето с тях изисква големи количества - по 4 тона на акър, докато тази площ може да се натори с една торба синтетична тор.

За повечето консуматори от решаващо значение е вкусът, хранителната стойност и цената на продукта. Проучване показва, че разликата между органичните и неорганичните храни е в относителното съдържание на микроелементи като мед, желязо и манган, както и фолиева киселина. В органичните продукти има 25% повече фенолови киселини и антиоксиданти. Етикетът със съдържанието на продукта не винаги е гаранция - хранителните стойности зависят от почвата, а начинът, по който фермерите третират почвата, не може да бъде изцяло контролиран.

От земеделския производител зависи и вкусът на плодовете и зеленчуците. Повечето хора са съгласни, че органичните продукти имат по-добър вкус от индустриално отглежданите: големите, яркочервени, прекалено третирани домати или ягодите, които узряват по време на транспортиране, никога не могат да бъдат така вкусни като екологичните и току-що откъснатите.

Селекционираните лъскави ябълки с еднаква форма не са така сочни и вкусни, въпреки че вътрешността им е изрядно чиста. Въпреки това е по-добре да се изяде една такава ябълка, отколкото нито една.