Индустриалната епоха носи все повече кожни алергии

Тъй като осъществява непосредствен контакт на организма със заобикалящата среда, кожата е сред органите, които най-често се засягат от алергични заболявания. Освен това тя отразява всички страдания и болести, на които е подложен организмът.

Кожните алергии - уртикария, екзема, атопичен дерматит, контактен дерматит, се срещат при над 30 % от активното население в развитите и развиващите се страни. При 30 на сто от случаите се наблюдава и влошаване на умствените способности. В Европа годишно се отчитат средно 100 млрд. евро икономически загуби поради нетрудоспособността и нуждата от лечение на тези заболявания.

„Хората, които страдат от кожни алергични заболявания, се увеличават непрекъснато в целия свят. И техният брой ще продължава да расте. Това е свързано с цивилизацията, с индустриализацията, със съвременния градски начин на живот, с урбанизацията, с глобализацията". Това заяви проф. Николай Цанков, председател на Българското дерматологично дружество. „Виждате в какво общество живеем! Атмосферният въздух е замърсен. Храната, която ядем, е пълна с какво ли не - от консерванти, хормонални стимулатори за животните до хранителни добавки с ясен и неясен състав. Синтетиката добива все по-голямо приложение в облеклото, дрехите се правят от нови материи. Да се облича с хубави и памучни дрехи има възможност само състоятелният човек, докато масата се поддава на всеобщата мода, на плаката, на лепенката върху фанелката, и всичко това не може да не окаже влияние", посочи проф. Цанков.

Кожна алергия може да се породи и от инфекциозни причинители, лекарство или комбинацията от лекарства, както и т.нар. аероалергени - отровни газове, вредни емисии във въздуха. Човек може да се окаже чувствителен и към козметични продукти, парфюмни композиции, химикали, бои за коса. Или към накитите, съдържащи никел, каишки на часовници, пиърсинги, катарами, копчета на дънки.

По думите на председателя на Българското дерматологично дружество, профилактиката е многопланова. Първо, човек трябва да избира внимателно продуктите, които употребява. Например кремовете - не всяка една козметика, не всеки нов крем може да бъде само полезен за кожата. В тях има много консерванти и алергията към тях се засилва. Има хора, които, каквото и да сложат на лицето си, се изприщват. На второ място, трябва да се избира подходящо облекло, за да може кожата да бъде защитена максимално от външната среда.

При сърбеж е необходимо да се направи алергично тестуване, за да види на какво се дължи. Причините може да най-разнообразни - акари, алергия към праха за пране, към тъканта на чаршафа. „Посещението при специалист не бива да се отлага - това е един непрестанен сърбеж, който те влудява, води до ниско самочувствие, до понижена социална и сексуална активност, която се отразява на работоспособността на човека, на настроението му, на отношението му към околния свят", подчерта проф. Николай Цанков.

Особено опасна е уртикарията - там може да се стигне до алергичен шок, който е животозастрашаващо заболяване. „Българинът не търси навреме лекарска помощ. Въпреки че в страната има развита дерматологична мрежа - 5 клиники и 11 диспансера. Населението има къде да отиде и кого да попита, но ние не сме така внимателни към здравето, както европеецът", допълни проф. Цанков.