Хроничният стрес е сред факторите за ръста на туберкулозата

Доц. Димитър Попов, началник на Клиниката по пулмология, алергология и хематология към Медицинския институт на МВР.

Доц. Попов, какви са причините за завръщането на туберкулозата в световен мащаб?

Една от причините е, че десетилетия наред не се обръщаше внимание на развитието на противотуберкулозни средства, които биха могли да са ефективни срещу нови форми на туберкулозата. Сега бич в лечението на това заболяване е така наречената устойчива (резистентна) на класическо лечение туберкулоза.

Другата причина е в неизпълнението на предписаното лечение -  не се обръща достатъчно внимание или пък от страна на самите пациенти няма ефективен контрол върху приема на лекарствата. А лечението на туберкулозата е трудно. То продължава минимум 6 месеца и трябва да се спазва стриктно, да не се пропускат дози или да се спира на своя глава.

Каква е картината в България?

За щастие България своевременно се включи в световната инициатива „Да спрем туберкулозата" и получава финансиране за включените в нея дейности. Има пари за това нещо, имаме национална програма за превенция и контрол на туберкулозата. Нещата вървят, но положението не е никак розово, защото заболеваемостта от туберкулоза е два пъти по-голяма, отколкото беше преди 20 години. Има рисков  контингент, с който не можем да не се съобразяване - затворници, живеещи в гета, малцинствени общности, наркомани, алкохолици, страдащи от недохранване, лекувани с лекарства, които потискат имунитета.

Ако в организма попаднат туберкулозни бактерии, какъв е рискът човек да се разболее?

Ако човек с нормален имунитет се зарази с туберкулоза, не би трябвало да се разболее, защото здравата имунна система ни пази. Освен това у нас от десетилетия се прави БЦЖ ваксина още след раждането, което поддържа един добър имунитет, защитава ни от туберкулозата

До около 30-годишна възраст почти всички сме се срещали с туберкулозния бактерий. Някъде в трамвая, при контакт с човек с каверна.... Вдишали сме го, даже може да сме си го запазили - той  „спи" някъде из лимфните възли, но процентът на хората, които развиват туберкулоза, е много по-малък от този на инфектираните. Между 5 и 10 процента от заразените се разболяват. Това става в случаите когато в така наречения клетъчен имунитет настъпи срив.

Една от основните причини за намаляване на този имунитет са малките порции хроничен стрес. Стресът, макар и не така интензивен, но ежедневен и поголовен, се превърна в сериозен проблем, дори в развитите страни. При хора, които никога не са били лишени от пълноценно  хранене, спорт, здравословен живот, но треперят за бизнеса си или за битовите си проблеми, се наблюдава хроничен стрес. Той се отразява на колективния имунитет на човечеството.

Разполагат ли пулмолозите с надежден модел за справяне с туберкулозата?

Екипът на световната програма срещу туберкулозата още преди много години дойде до извода, че трябва да има унифицирана схема (особено за развиващите се страни), по която да се провежда лечението. Това е така нареченото директно наблюдавано лечение. Изработени са строги стандарти, валидни за всички. Ние сме ги приели, прилагаме ги в България, но за целта се изисква много строга организация. Просто трябва да се намери начин да се проследяват тези пациенти - изпълняват ли лечението, взимат ли си таблетките, защото неспазването на терапията е една от основните причина за  развитието на неповлияваща се, устойчива на лечение  туберкулоза. 

Аз съм оптимист, че по отношение на туберкулозата, ако спазваме световните препоръки, ще започнем постепенно да овладяваме положението. Но в момента не бих казал че е под нужния контрол  Смисълът на световната кампания „Да спрем туберкулозата" е в начина на организация на работата. Т.е. по абсолютно унифицирани критерии да се провежда диагностиката, всички лаборатории да работят по еднакъв начин, всички специалисти по еднакъв начин да търсят решението как да обхванат болните, рано да ги откриват и контролирано да ги лекуват, така че да има ефект. Организационна страна на въпроса е изключително важна.

Налице ли е у нас необходимата организация?

У нас все още съществува една стройна система от белодробни болници и диспансери, които от десетилетия имат традиция на поведение при белодробни болести и конкретно при туберкулоза. Каквито и решения да се вземат при развиването на здравната система и реформите, които предстоят, основните им функции трябва да се запазят.