Химикал убива произвеждащи тумори клетки

Американски изследователи са открили химикал, който може да убива стволови клетки на рак на гърдата - вид еталонни ракови клетки, които устояват на конвенционално лечение и могат да обяснят защо много ракови образувания израстват наново, предаде Ройтерс.

Откриването на начини да се разрушат тези клетки може да превърне рака по-лесно лечим. "Има много доказателства да се предположи, че тези клетки са отговорни за много от повторенията, наблюдавани след приключване на лечението", според Пиюш Гупта от Масачузетския технологичен институт, чието изследване е поместено в списание "Cell". Проблемът е, че раковите стволови клетки са редки и трудни за изследване в лабораторни условия понеже бързо се трансформират в други типове клетки. И трудно се убиват. "Не бе ясно дали ще е възможно да се открият съставки, които избирателно убиват раковите стволови клетки", според изследователя. "Ние постигнахме точно това". За да изследва клетките, екипът на Гупта най-напред разработил метод за стабилизиране на ракови стволови клетки в лаборатория и за размножаването им. Тогава били извършени проби с около 16 000 природни и изкуствени химични съставки в търсене на такива, които избирателно убиват раковите стволови клетки. Това довело до селекцията на 32 вещества. Впоследствие списъкът бил намален до няколко химикала, които били изпробвани при лабораторни условия върху мишки. Химикалът салиномицин уцелил десетката. Той се оказал около 100 пъти по-мощен при убиването на стволови ракови клетки от обичайната химиотерапевтично лекарство "Таксол". Третираните със салиномицин стволови клетки на рака били много по-малко в състояние да започнат развитието на рак на гърдата след инжектирането на химикала в мишки в сравнение с други опитни животни, които били третирани с "Таксол". Учените засега са предпазливи в заключенията си - Гупта посочва, че все още не може да се твърди със сигурност дали салиномицинът ще се окаже най-доброто лекарствено средство за убиване на стволови клетки на рака на гърдата и дали употребата му при хора с ракови заболявания е безопасна.