Агресията при децата е вик за помощ

Все по-често се питаме какво се крие зад агресивното поведение в училище, как така децата нямат респект към авторитетите и правилата. Част от отговорите можем да потърсим в семейството, където те срещат първите си авторитети и модели на справяне.

Такъв е примерът със семейството на Калоян (на 8 г.) и неговите родители Мария и Андрей. Те са много заети и Калоян прекарва повечето време след училище с баба си. Калоян е много будно и живо момче, но още в детската градина показва трудности - бие се често, прави номера на децата, често лъже и взема чужди играчки у дома. В училище проблемите с дисциплината продължават - бяга от час, бие се все по-често, започва да краде или отнема със сила вещи от останалите.

Мария е много привързана към сина си. Тя се чувства виновна за малкото време, което прекарва с него, и се опитва да компенсира с много подаръци. Андрей рядко намира време за Калоян.  Бащата му представя един модел за справяне в живота, където по-силният и хитрият успява, но в който няма много място за правила. Момчето го гледа с възхищение и чака с нетърпение малкото часове в компанията на баща си. Андрей и Мария имат постоянни спорове заради неучастието на бащата във възпитанието и саботажите му относно опитите на майката да го накара да учи или да се извини на друго дете. Мария се чувства сама и безсилна. Според бащата притесненията й са преувеличени и Калоян ще израсте проблемните поведения. Трудността на родителите да поставят правилата и ограниченията се превръща в неспособност на детето само да регулира своето поведение.

За Калоян светът е едно хаотично пространство, което се управлява от позицията на силата. Той е несигурно и опасно място, където момчето функционира в режим "бой или бягство". Чувството за вина на майката й пречи да постави адекватни правила и изисквания в отношенията си с детето, да бъде последователна и твърда в дисциплината.

Лишен от вниманието на родителите си, Калоян "заграбва" внимание и всякакви блага в моментите, когато те са на разположене. За щастие бащата има авторитет, но той подкрепя хаоса и агресивното поведение на детето със своите послания. Детето се идентифицира с един силен, но жесток авторитет и прилага този модел на поведение навън. Това обаче засилва несигурността му, защото отсъства идеята за справедливост. Със своето поведение Калоян предизвиква баща си да се намеси и да възстанови справедливостта и реда. Същевременно по този начин детето се опитва да върне отсъстващия татко у дома.

В това семейство родителите не са единни в отношението си към ценностите и възпитанието на Калоян. Това предизвиква у него неяснота по отношение на това кое е добро и кое лошо. Много важно е родителите да са единни в посланията към детето, да са последователни и адекватни във възпитателните мерки, като не подценяват агресивните поведения. За да развие детето чувство на сигурност и доверие в света, родителите трябва да установят справедливост и ред във взаимоотношенията и да реагират, когато то проявява насилие.

Така посланието е, че и то ще получи защита, ако някой друг го атакува. Често девиантните (излизащите от рамките на действащите социални норми) прояви на детето са насочени към търсене на внимание и ангажираност от родителите. Отсъстващата близост не се компенсира с подаръци. Няколкото пълноценно прекарани часа с детето са отношение, което то ще оцени, подаръците са просто откуп и послание от вида "извинявай, но нямам време за теб".

В тази възраст децата имат много въпроси относно самите тях, отношенията с другите, устройството на света и е много важно да има кой да ги чуе и да потърси отговорите с тях. А проблемните поведения често са начин да ни кажат: "Помогнете, нещо не е наред с мен".