Хепатит

Хепатит B

Как се разпространява хепатит B?

Хепатит B се разпространява чрез контакт със заразена кръв, секс със заразен партньор и от майка на детето по време на раждане, ако раждането е вагинално или чрез цезарово сечение.

За кого е по-голям рискът да се разболее от хепатит B?

Хората с повишен риск от заразяване с хепатит В са:

• хора, които живеят с човек с инфекция или чийто сексуален партньор е заразен; 
• мъже, които правят секс с други мъже;  
• хора с многобройни полови партньори;  
• хора, които приемат лекарства чрез инжектиране;
• имигранти и деца на емигранти от райони с висока заболеваемост от хепатит B;
• новородени от заразени майки;
• работещите в сферата на здравеопазването;
• пациенти на хемодиализа;
• хора, които са имали кръвопреливане или преливане на кръвни продукти преди 1987 г., когато са въведени по-добри тестове за скрининг на донорите на кръв;
• хора, пътуващи в чужбина.

Как може да се предотврати хепатит B?

Най-добрата защита против хепатит B е ваксинирането. Трябва да се ваксинират всички новородени, по-големи деца, които още не са ваксинирани, както и възрастни от рискови групи. При хора, които никога не са били ваксинирани, намаляването на риска от излагане на действието на вируса може да помогне за превенция на хепатит B. Това означава да се използват презервативи, които могат да намалят риска от предаване на заразата, да не се използва една и съща спринцовка за няколко човека и да не се споделят със заразено лице лични вещи като четки за зъби, самобръсначки и нокторезачки.

Какво е лечението за хепатит B?

Алфа интерферон (alpha interferon) и пегинтерферон (peginterferon) са лекарства, одобрени за лечение на хроничен хепатит B. Те забавят възпроизводството на вируса в организма и стимулират имунната система. Други одобрени лекарства са ламивудин (lamivudine), аденовир дипивоксил (adefovir dipivoxil), ентекавир (entecavir) и телбивудин (telbivudine). Правят се изпитания и на други лекарства. Бебета, родени от майки с инфекция, трябва да получат имуноглобулин против хепатит B и да бъдат ваксинирани до 12 часа от раждането, за да се предотврати инфекцията.

За хора, които развиват остър хепатит B, като цяло не се провежда лечение с антивирусни лекарства, защото, в зависимост от възрастта, в която са били заразени, болестта отшумява сама. Заразени новородени има голяма вероятност да прогресират към хроничен хепатит B, но до пълнолетие в повечето случаи острата инфекция изчезва сама. Тежки форми на хепатит B могат да се лекуват с антивирусно лекарство като ламивудин.