Анорексия нервоза
Анорексия нервоза
Синоними:
- Нервна анорексия
Анорексия невроза е разстройство на храненето, при което болният ограничава количеството на храната, която поема. Това води до гладуване и неспособност за поддържане на минимално здравословно тегло, съответстващо на възрастта и височината.
Пациентите с анорексия изпитват силен страх от наддаване на тегло, дори когато са много слаби. Част от хората губят тегло чрез спазването на диети и постоянни упражнения, докато други свалят килограми чрез предизвикване на повръщане или злоупотреба с лаксативи, диуретици и клизми.
Много от болните от анорексия невроза възприемат себе си като затлъстели (с наднормено тегло), въпреки че са прегладнели и видимо недохранени. Храненето, храната и контрола на теглото стават фикс идея. Болните от анорексия невроза се теглят постоянно, порционират храната си внимателно и приемат много малки количества от точно определени храни.
Според някои проучвания, болните от анорексия невроза са изложени на 10 пъти по висок риск от смърт в сравнение с хората, които не страдат от заболяването. Най-честите причини, които водят до летален изход са сърдечният арест, електролитните нарушения и дехидратацията. Възможно е и извършването на самоубийство.
Анорексия невроза често се придружава от психични и физически заболявания, като депресия, тревожност, маниакално поведение, злоупотреба с вещества, сърдечносъдови и неврологични усложнения и нарушено физическо развитие.
Честота
От анорексия невроза заболяват 8 до 13 човека на 100 000 популация годишно. Заболяването засяга предимно млади жени в юношеска възраст, като между 15 и 19 годишна възраст се проявяват 40% от всички случаи. Приблизително 90% от хората с анорексия са жени.
Причини
Точните причини за развитието на анорексия невроза не са известни. Предполага се, че множество фактори участват в развитието на заболяването, като гени и начина на възприемане на собствената външност. Възможно е конфликти в семейството да допринесат за развитието на това хранително разстройство.
Анорексията е по-честа при хора, които имат роднини, страдащи от същото заболяване.