Защо алергиите у нас зачестяват?

Д-р Мандажиева, какво е експертното обяснение за постоянно растящия брой на страдащите от алергии?

Основно значение имат околната среда, поведението на индивида и генетичните фактори. Глобалното разпространение на алергиите е свързано с промени в климата, които доказано се отразяват върху разпространението на алергичните заболявания. Затоплянето на атмосферата води до увеличена продължителност на поленовия сезон, което е свързано и с удължаване на периода на оплакванията най-вече от алергичен ринит.

Кой е най-активният полен в момента за България?

Сега най-активни са тревните полени, те цъфтят през май и юни, дори до средата и края на юли. През май все още се наблюдаваше опашката на алергията към брезов полен - това е една от тенденциите на съвременните алергични заболявания. Алергията към брези преди няколко години беше рядкост за България, но заради климатичните течения от север се увеличава многократно. Разпространението у нас на полените от семейството на брезата увеличава нивото на алергичния ринит към тях, а той протича много тежко и води до развитие бронхиална астма.

По принцип българите страдат предимно от тревния и житния полен. Тази година се наблюдава пик на алергичния ринит, предизвикан от тревни полени. Имаше няколкогодишно затишие, но много пациенти се оплакват отново от обостряне на страданието.

Какви са фактите за ролята на наследствеността?

При този тип алергия е значителна - от 25-30%  и нараства до 70% при наличие на атопични заболявания при двамата родители и най-вече на майката. Важно е да се отбележи, че при наличие на наследственост влиянието на факторите от околната среда води до промяна на гените на индивида и затова се увеличава постоянно заболеваемостта от алергии.

Друга тенденция е качване на възрастта. Преди се смяташе, че заболявания като атопична екзема, атопичен дерматит, алергичен ринит, алергична бронхиална астма са характерни предимно за детската възраст. Но сега се наблюдава новопоявила се атопична алергична астма, развитие на алергичен ринит, който не е наблюдаван в детството, а след 33-годишна възраст и зачестяване на появата на атопичната екзема в късна възраст.

Тази тенденция се нарича атопичен марш, последователното развитие на атопична екзема, алергичен ринит и на бронхиална астма и се наблюдава зачестяване на късно появила се астма при наличие на алергична атопична екзема и на алергичен ринит в ранна детска възраст.

Споменахте за поведенческия фактор.

Трябва на първо място ние, лекарите, да уведомяваме пациентите си кои фактори от околната среда могат да повлияят на тяхното алергично заболяване и от какво да се пазят. А именно, да се следи поленовият календар - което у нас все още не се прави - кога кои растения започват и завършват цъфтежа.

Например хора, които много пътуват в командировка, трябва да се съобразяват с полените на мястото, което посещават. Същото важи и при планиране на отпуските. Особено важно е да се следи метеорологичната прогноза. Бурите, пожарите увеличават многократно алергените. Движението на въздуха спомага да се нацепват поленовите зърна.

Разбира се, защото той води до намаляване на производството на кортизол, което се отразява върху увеличаване на алергичните заболявания.

Колко често нелекуваните ринити довеждат до бронхиална астма?

До 30% водят до развитие на бронхиална астма, а пък 70% от хората с бронхиална астма имат алергичен ринит. И затова при всички случаи, има или няма астма, алергичният ринит трябва да се лекува адекватно и навреме, за да не се развие бронхиална астма или да се обостри.