За кърлежите и хората

За кърлежите се знае, че нападат своите жертви преди всичко в тревисти местности и гори. Хората в града обаче също не са напълно защитени, защото дребните ракообразни виреят в парка, в градинката или около басейна.

Кърлежите предпочитат топли и влажни места и живеят не само в равнината, а и на височина от 2000 м, когато климатът е подходящ. Те са слепи и глухи, но на края на предните си крачета имат рецепторен орган, който реагира на механични, термични и химични дразнения. Така кърлежите регистрират кога покрай тях преминава човек - те „улавят" движението, телесната му топлина и издишания въглероден оксид.

Когато се закрепят върху човека, кръвосмучещите търсят подходящи места като слабинната гънка или подмишницата, където кожата е тънка и влажна. Със слюнката си обезболяват мястото, след което разкъсват кожата и забиват жилото си в тъканта.

Когато открием впит кърлеж по тялото, трябва възможно най-бързо да го отстраним. Колкото по-дълго кърлежът смуче от кръвта, толкова по-голям е рискът от инфекция. Методите за изваждане с олио или крем са неправилни, тъй като по този начин дразним кърлежа и той може да се забие още по-дълбоко. Най-ефективно е механичното отстраняване с пинсети, които е най-добре да са с остър край. Кърлежът се хваща възможно най-отпред на главата и се изважда бавно навън. Така шансовете кръвопиецът да излезе изцяло е най-голям.

От инфекциите, пренасяни от кърлежи, най-широко разпространени в България са лаймската болест, марсилската треска, ку-треската и конго-кримската хеморагична треска. Инфекциите могат да протекат с тежки усложнения, но при навременно и правилно антибиотично лечение настъпва пълно оздравяване.

Лаймската болест или т.нар. Лаймска борелиоза е една от най-честите, предавани чрез кърлежи, инфекции в България. От началото на годината в страната са регистрирани около 303 случая. За същия период през изминалата година те са били 450.

При ухапване бактериите попадат първоначално в кожата. След около 12 дни имунната система на човека реагира и започва борба с бактериите. При около 60% от засегнатите това ясно се забелязва. На мястото на ухапването се появява зачервяване, което постепенно се разширява и може да достигне 15 см. Това е крайният срок, когато човек трябва да се обърне към лекар, който може да докаже причинителя чрез различни кръвни тестове и да предпише нужния антибиотик. Когато терапията се започне в този стадий на болестта, повече от 90% от засегнатите оздравяват напълно.

При другите 10% и при тези, които изобщо не са започвали терапия, след около 10 седмици започва вторият стадий. Оплакванията са свързани с умора, интензивно нощно потене, температура, възпаление на нервите, болки в ставите и мускулите. В този етап на заболяването е нужно по-интензивно лечение с венозни антибиотици.

Марсилската треска е разпространена предимно в Южна България и Черноморието. На мястото на ухапването често се появява тъмно петно, покрито с коричка, което в много от случаите остава незабелязано. След период от около 7 дни се появява висока температура, силно главоболие, ставни болки и едропетнист обрив, включително по дланите и стъпалата. При нелекуваните случаи може да се стигне до тежко засягане на черния дроб, бъбреците, нервната система и поява на кръвоизливи.

Ку-треска се причинява от селскостопански животни, като инфекцията протича без клинична проява. Заболяването започва остро - с висока температура, отпадналост, силно главоболие и мускулни болки. При голяма част от заболелите се развива пневмония, след години може да се засегне и сърцето. За профилактика срещу Ку-треска е необходимо млякото да се консумира само след термична обработка.

Конго-кримската хеморагична треска е най-тежко протичащата, но за щастие най-рядко срещаната инфекция, пренасяна чрез кърлежи. Освен началните симптоми като при горните инфекции тук се проявяват обилни кръвоизливи по кожата, венците и вътрешните органи, което може да доведе до смърт.

За да осигурим защита от кърлежи, би било добре да спазваме следните съвети:

• Да носим дълги панталони и чорапи.
• Да използваме репеленти, чийто ефект е около 2-3 часа, след което отново трябва да ги нанасяме.
• Да носим светло облекло - по този начин по-лесно може да се забележи кърлежът по него.
• Да изтупваме дрехите си, след като сме били на открито, да се изкъпем и внимателно да огледаме тялото си.
• При децата повече от половината от ухапванията са по главата, така че специално място, което майките трябва да оглеждат, е косата.