Сешоарът уврежда слуха

Науката изпълва ежедневието ни с все повече умни джаджи, които правят работата ни по-лека. Много от тях обаче се оказват колкото полезни, толкова и вредни. Шумът, който произвеждат много от домакинските уреди, колите, музикалните плеъри или инструментите за работа като дрелките, са опасни за слуха ни, предупреждават учените.

Всеки шум над 84 децибела е опасен за слуха ни, предупреждават учените. На практика това означава, че хората могат да спрат да чуват добре почти на всяка крачка. Електрическите самобръсначки, които ползват мъжете, например жужат с 85 децибела. Сешоарите, които не слизат от ръцете на дамите пък, са още по-шумни. Да не говорим за преминаващите мотоциклети с 90 децибела или косачките за трева, които вдигат врява до 105 децибела. За сравнение шептенето, което също чуваме, е силно само 30 децибела. Нормалният говор пък достига до 60 децибела. Увеличението само с 10 децибела обаче означава, че шумът е станал десет пъти по-силен отпреди. Така например сирената на линейката вие със 120 децибела, или около 1 трилион пъти по-интензивно от най-тихия звук, който чуваме.

Сред градската джунгла от звуци, в която живеят повечето хора, на практика всички трябваше отдавна да са оглушали. Това обаче не е така, защото състоянието на слуха ни зависи не само от силата на шума, но и от продължителността му. Така например, за да оглушее един мъж, който използва електрическа самобръсначка, трябва да се бръсне с нея осем часа. Времето, което можем да прекараме на силен шум, без той да ни навреди обаче, намалява двойно с увеличаването на шума само с три децибела. Така при 88 децибела можем да издържим, без да си навредим четири часа. При 91 децибела пък само след два, а при 104 - след един. Това означава, че любителите на дискотеките, рок концертите, дори на ралитата се намират в постоянна опасност от това да увредят и дори да загубят слуха си. Шумът на едно автомобилно състезание достига цели 120 децибела. Зрителите най-отпред могат да го гледат, без да се притесняват за слуха си само няколко минути. Ако искат да останат през цялото време, е добре да носят тапи за уши или слушалки. Аналогично е положението с дискотеките и концертите, където шумът варира между 90 и 130 децибела. В опасност се намират дори хората, които обичат да слушат високо музика. Плеърите могат да се увеличават до 105 децибела, затова те не трябва да надуват звука повече от 15 минути. Редовното излагане на шум над 110 децибела пък може да увреди слуха на човек дори след една минута. В опасност се намират и любителите на силните усещания като стрелбата с оръжие. Един изстрел е силен 140 децибела. Разбира се, рискът за отделните хора зависи и от техните гени, категорични са специалистите. За да не рискувате обаче, при нужда е най-добре да ползвате тапи за уши или слушалки. Те намаляват силата на звука с повече от 20 децибела.

Възможността да чуваме се дължи на серия от процеси, които променят звуковите вълни в електрични сигнали. Те пък се пренасят до мозъка ни благодарение на нервните влакна. Там информацията от електричните сигнали се обработва и човек осъзнава какво е чул.

Най-напред звуковите вълни влизат във външното ухо на човек. През ушните канали те стигат до тъпанчето. То започва да трепти от тяхната сила и да изпраща тези вибрации до три малки костици в средното ухо. Те увеличават силата на вибрациите и ги препращат към вътрешното ухо или така наречената кохлеа. Тя има формата на малък охлюв и е пълна със слуз. Освен това е обградена с мембрана, която я разделя на долна и горна част. Вълните карат течността в кохлеата да се движи. Клетките по повърхността на мембраната също усилват вълните. Тя се наричат косъмчета, но нямат нищо общо с тях. Тези от тях, които са по-близо до центъра на кохлеата, регистрират ниски звуци като лаенето на кучетата. Останалите пък - високите, като звъна на телефона. Люлеейки се напред и назад, тези клетки карат канали, подобни на пори, да се отворят. Тогава в тях се вливат вещества, които от звуковата вълна създават електричен сигнал. Той се подема от нервните клетки и се пренася до мозъка.