Пробиотици за добър имунитет

Интервю с проф. Кантарджиев, председател на Националната асоциация на микробиолозите.

Проф. Кантарджиев, защо е толкова важно да укрепваме имунитета си и какво представлява той?

Имунната система е една от най-сложните и съвършени системи в организма, тя пази генетичната му уникалност. Всички гръбначни имат две системи, които ги пазят. Първо, от микробите - бактерии, вируси, гъбички и паразити. Второ – пазят от собствени мутирали клетки, това са причинителите на туморите. В здравия организъм постоянно възникват такива мутирали несъвършени клетки, които той разпознава като чужди и унищожава. Имунната система е тази, която ни пази от тях. Ако тя не е достатъчно напрегната, тези клетки ще станат като острови на някакво туморно или някое тежко кръвно заболяване.

Доколко можем да разчитаме на добрата наследственост?

Ролята на гена е много голяма. От него зависи да се прояви или да не се прояви нещо при дадени условия. Да речем, ако имаш генетично предразположение в рода за поява на дадено заболяване, при условие че се предпазваш с профилактични мерки и режим, храна и т.н., до голяма степен можеш да избегнеш усложнения.

Значи генът е много, но не е всичко.

Имунната система трябва да се стимулира постоянно с различни антигени, които да попадат чрез храната в нашия организъм. Това е и ролята на пробиотиците – добри, неболестотворни микроорганизми, части от нормалната флора. Тези микроорганизми, които остават живи, населяват храносмилателния тракт, лигавиците и ни предпазват от нежелани болестотворни микроби. Работата на пробиотиците е да възстановят нормалната флора на храносмилателния тракт след вирусно заболяване и след приемане на антибиотици, да възстановят нормалната флора в червата, да ликвидират възможността от усложнения. Те поддържат имунната система в добра кондиция за среща с патогенни микроорганизми или с мутирали наши ракови клетки.

Наистина ли червата са натоварени от природата с най-много имунни функции?

Разбира се. Имунната система на червата е една от най-важните. И пробиотиците там действат, в тънките и най-вече в дебелото черво. Когато пробиотици от групата на лактобацилите поселят дебелото черво, те са много сериозен противник на анаеробните микроорганизми, които са 95% от съдържанието на дебелото черво. Затова акад. Мечников в средата на по-миналия век обяснява дълголетието на българина с употребата на кисело мляко, чиито лактобацили се явяват противници на гнилостната бактериална флора в дебелото черво.

Кога непременно трябва да се взимат пробиотици като добавка?

След антибиотици задължително, 20 дена до месец. Заедно с антибиотик също може да се взимат някои от пробиотиците, които издържат на антибиотика. По време на антибиотичното лечение е хубаво да се редуват, като да речем антибиотикът се взима на 12 часа или веднъж дневно, сутрин, вечерта да се вземе пробиотикът.

Може ли пробиотиците да се взимат профилактично, за укрепване на имунитета?

Да, защото те са хранителна добавка, която наподобява нормалното здравословно българско хранене. Киселото мляко, киселото зеле, истинските туршии и най-вече истинското българско бяло саламурено сирене. Не случайно, когато са били големите чумни епидемии в Европа, смъртността по нашите земи е била най-ниска.

Как да изберем пробиотик?

Доверете са на своя лекар. Най-важното, когато се взима пробиотик, е микробите да са живи, да могат да поселят храносмилателната система и лигавиците и да продължат да се размножават там.

Как може да се обобщят факторите за ефективния имунитет?

Генът, правилното хранене, борбата със стреса, хигиенните условия на живот и физическата активност. Сънят е от много голямо значение заради действието на жлезите с вътрешна секреция, влияещи на имунната система. Затова казваме, че когато спи, детето расте. Хората са го знаели отдавна, но науката го установи сега – растежният хормон действа до полунощ. Затова ние като бяхме деца, ни слагаха да лягаме в 8 часа.

За храненето. Продуктите, които растат на нашата земя, традиционното ни хранене, които са ни пазили с хилядолетия, са най-добри за имунната ни система. И аз не мога да разбера този народ, който беше ужким умен и образован, как с реклами по телевизията му се проми мозъкът и престана да яде собственото си кисело мляко, което е дал на целия свят, и тръгна да яде някакви сурогати. И как се отказа от бялото саламурено сирене, за да яде сирена с 60-70% масло. Ами по-добре с лъжицата да си взимам краве масло с черен пипер. Всяко вмешателство с внос и с промяна на хранителните навици на българския народ води до трайни последици. Обичам авокадо и киви, но всеки ден ям ябълки. Ако намеря български - с най-голямо удоволствие.