Не лекувайте стреса с ядене

Няма спор, похапването действа успокояващо в ситуация на притеснение и стрес, но това е временно. И твърде опасно! Ако не се спре навреме, пристрастяването става доста бързо - организмът не се задоволява с приетата храна и иска все повече. С времето мисълта за ядене обсебва и може да остави на заден план всичко останало. Появяват се излишните килограми, а след тях и рискът от  диабет, хипертония, сърдечно-съдови и онкологични заболявания. Впрочем, продължителността на живота при затлъстяване спада с 8-10 год.

Наистина, не всички „хранят" стреса, а и реакцията на това състояние е заложена генетично. При стрес някои хора заемат отбранителна, войнствена позиция и не им е до храна. При други „защитната" потребност от храна се отключва и при продължителен стрес  рискът от развитие на метаболитен синдром е вече значителен. За този тип хора е характерен черно-белият тип мислене, песимистична нагласа, емоционална нестабилност, повишена тревожност, ниска самооценка.

Трудно е да се спре желанието постоянно да се поглъща храна, а при постоянно преяждане възниква постоянно възбуждане  и активация на хранителния инстинкт. Кръгът се затваря. Средствата за отслабване, които се предлагат в изобилие, не отчитат едно обстоятелство: за пациентите е важно не толкова да заситят глада, а постоянно да слагат нещо в уста.

За да се разкъса психологическата зависимост между постоянното желание нещо да се хапва и угризенията на съвестта, лекарят може да предпише успокояващи препарати.