Най-големите заблуди за диабета

Много са диабетните “митове” (по-скоро слухове, спекулации и недобре разбрани научни обяснения). В повечето случаи те създават бариера пред правилното разбиране на заболяването и адекватното поведение при тази болест.

Представяме ви някои от най-често срещаните митове за диабета, публикувани от Американската диабетна асоциация.

Инсулинът причинява атеросклероза и повишава кръвното налягане

Инсулинът не предизвиква атеросклероза. В лабораторни условия е установено, че високите нива на ендогенен инсулин (хиперинсулинемия) могат да активират някои от процесите, свързани с най-ранната фаза на развитие на атеросклероза. Доказано е обаче, че екзогенният инсулин няма такъв ефект. Нещо повече - стриктният контрол на кръвната глюкоза с интензивно инсулиново лечение (базално-болусна терапия с три и повече инсулинови инжекции дневно или доставка с инсулинова помпа) показа, че намалява риска от атеросклероза и сърдечносъдови заболявания с 50% при хората с диабет тип 1 в сравнение с конвенционалното лечение (една или две инжекции инсулин дневно).

Ползите от стриктния гликемичен контрол, постигнат с интензивно инсулиново лечение върху сърдечносъдовото здраве се запазват дългосрочно, заключиха авторите на американското проучване на контрола и усложненията при диабет. В хода на това 10-годишно проучване, приключило през 1993 година, 1441 млади хора с диабет тип 1 бяха разделени на две групи - едната на интензивно инсулиново лечение с цел да постигне и поддържа ниво на гликиран хемоглобин средно 7%. В другата група успоредно бе поддържано ниво със средни стойности 9% с конвенционално инсулиново лечение. Разликата между двете групи бе поддържана за период от поне шест години.

След приключване на изследването, част от участниците се съгласиха да бъдат наблюдавани още 12 години, въпреки че нивата в двете групи постепенно се изравниха (достигнаха сходно средно ниво около 8%). Интензивно лекуваната група продължава и до днес да има по-ниска честота на атеросклеротични сърдечносъдови заболявания с 50%. Днес средната възраст на пациентите, участвали в експеримента, е 45 години. От тях 1375 души са наблюдавани в продължение на 17 години и данните убедително подкрепят ползите от ранния стриктен контрол на кръвната глюкоза с интензивно инсулиново лечение при диабет тип 1. Агресивната стратегия намалява опасността не само от свързани със захарната болест хронични усложнения - диабетна ретинопатия, нефропатия и невропатия, но и от заболявания на съдовете на сърцето и мозъка, дължащи се на атеросклероза.

Хората с диабет не могат да ядат сладкиши или шоколад

Ако са включени в един здравословен хранителен план или приемът им е придружен от физическа активност, шоколад или друг сладкиш може да бъде консумиран от хората с диабет така, както и от здрави хора. Но консумацията на десерти трябва да бъде съобразена с дневните енергийни нужди.

Какво означава това? Трябва да държим сметка за калориите, въглехидратите и мазнините, съдържащи се в шоколада или във всеки сладкиш и десерт и те да бъдат част от общото дневно количество. С други думи, ако си позволим едно-две блокчета шоколад, парче щрудел или две бисквитки, то това трябва да бъде за сметка на нещо друго в менюто, от което трябва да се откажем - общото количество калории, въглехидрати и мазнини за деня не трябва да бъде по-високо или да се различава от обичайното. Накратко: ако лапнем парченце шоколад, то трябва да бъде за сметка на друга храна, която би ни доставила същото количество калории, мазнини и въглехидрати - крайният енергиен баланс не трябва да се променя.

Вторият вариант е да изразходваме енергия с физическа активност. Например да походим допълнително или да покараме колело и т.н. Освен това шоколадът и всеки вид сладкиш представляват най-тясната част - върхът на хранителната пирамида, поради високото им съдържание на мазнини и захар. От тях трябва да се ядат най-скромните количества в сравнение с всички останали видове храни. Диабетиците не трябва да пият безалкохолни напитки със захар, освен за овладяване на хипогликемията. За подслаждане на чая, кафето, какаото, компота, студените млечни десерти (сладолед, кисело мляко с плодове и т.н.), плодовата салата трябва да се използват некалорични изкуствени подсладители. Захар може да се използва за приготвянето на домашни печива, но както обяснихме, количеството є трябва да бъде намалено. По-добре е да се използва кафява (нерафинирана), а не бяла кристална или пудра захар.

Вместо купешки сладкиши и десерти, включително “диабетични”, по-добре е да се приготви домашно печиво или десерт, като се спазва правилото: по-малко калории, по-малко мазнини (особено наситени!), по-малко захар, повече фибри.

Обсъдете с вашия диетолог дали можете да си позволите парче шоколад или друг сладкиш, без да нарушите принципите на здравословно хранене и без да се натоварите с допълнителни калории, мазнини и въглехидрати, които да доведат до наддаване на тегло и нежелани колебания на кръвната глюкоза след хранене. Внимание! Десертът трябва да бъде част от храната, а не да се яде допълнително - това означава, че неговото съдържание на калории, въглехидрати и мазнини трябва да бъде пресметнато и включено в общото количество за деня.

Приeмът на много захар може да предизвика заболяването

Това също не е вярно. Захарният диабет е резултат от комбинация от наследствени фактори и начин на живот. Доказано е, че наднорменото тегло и затлъстяването значително повишават риска от развитието на диабет. Наличието на роднини по права линия, болни от диабет, особено при хора с наднормено тегло води до нарастване на риска, защото се добавят и наследствени фактори.

Препоръчително е такива хора да спазват здравословен хранителен режим и да подобрят физическата си активност с цел да нормализират теглото си. Това, както показват редица научни проучвания, може да забави значително или да предотврати появата на диабет.

Консумацията на обикновени безалкохолни напитки със захар и на сладкарски изделия води до опасност от наддаване на тегло, което е предпоставка за появата на диабет тип 2.

Включвайте в менюто си само диабетични храни

Широко разпространено е схващането, че хората със захарна болест трябва да употребяват сладки храни само ако това са специални диабетични варианти, като например шоколад и сладкарски изделия, бисквити и конфитюри за диабетици. Според препоръките на Международната диабетна федерация, здравословният хранителен план за диабетици е същият като за всички останали хора - той трябва да бъде с ниско съдържание на мазнини (особено наситени или транс), сол и захар и да включва повече плодове, зеленчуци и пълнозърнени храни. Специалните “диабетични” готови сладкиши нямат доказани предимства пред обикновените варианти. В тях “обикновената” захар (захарозата) е заместена със захарни алкохоли или със захарта фруктоза - тя има еднакво калорично съдържание със захарозата.

Захарните алкохоли имат малко по-малко калории, но тъй като са с по-ниска сладост от захарозата, от тях се използват по-големи количества за постигането на сходна степен на сладост.

Специалните диабетични сладкиши често са толкова калорични, колкото и обикновените варианти.

Те съдържат наситени и транс мазнини, които също могат да повишават кръвната глюкоза, освен това са и по-скъпи и могат да имат слабителен ефект (когато за заместител на захарозата са използвани захарни алкохоли). Бедни са на фибри, витамини, антиоксиданти. Надписът “подходящ за диабетици” сладкиш или “диабетичен” шоколад е подвеждащ, тъй като хората със захарна болест смятат, че могат да ядат спокойно от тази храна. Грешка! Диабетичните готови сладкиши съдържат калории, мазнини и въглехидрати, включително калорични подсладители (фруктоза и захарни алкохоли). Те не са нито нискокалорични, нито здравословни, нито с намалено съдържание на мазнини. Няма нито една основателна причина да ги купуваме!

Избягвайте хляб, картофи, макаронени изделия

Не е вярно! Важен е размерът на порцията, както и общото дневно количество. Необходимо е то да бъде съобразено с енергийните нужди на организма. Смята се, че приблизително една трета от храната трябва да се състои от продукти, които съдържат въглехидрати - предимно зърнени и бобови култури (варива), които са добър източник на фибри. За предпочитане са пълнозърнестите варианти - пълнозърнесто брашно и пълнозърнест хляб, овесени трици, жито, просо, соя, царевица, пшеничен зародиш (кълнове), тъмни спагети, кафяв и див ориз, ориз с дълги зърна (басмати).

Картофите е най-добре да бъдат печени с кората, а не приготвяни под формата на пюре (особено инстантно) или пържени.

Пълнозърнестите храни са богати на неразтворими фибри, които подпомагат храносмилането и са полезни за работата на стомашночревния тракт. Овесените трици и варивата са добър източник и на разтворими фибри, които се разграждат сравнително бавно и това осигурява по-плавно повишение на кръвната глюкоза след нахранване. Обратно - рафинираните въглехидратни храни - бяло брашно, бял хляб, бял ориз, картофено пюре, фини тестени изделия, корн флейкс - повишават рязко кръвната глюкоза след нахранване (имат висок гликемичен индекс), поради което не се препоръчват от съвременната диетология.

Можете да прихванете диабета от някой друг

Това просто не е вярно - захарният диабет не е заразно заболяване. Въпреки че досега не са изяснени напълно причините за появата му, той със сигурност не може да “се прихване” от някого, подобно на грип или на друго инфекциозно заболяване. Наследствеността може да играе предразполагаща роля. От основно значение е начинът на живот.

Диабетиците по-често страдат от настинки

Това не е вярно. Вероятността да се разболеят от грип или настинка при диабетиците не е по-голяма, отколкото при другите хора. Все пак на хората със захарна болест се препоръчва редовно да се ваксинират срещу грип, защото всяка инфекция може да влоши контрола на кръвната глюкоза.

При инфекция, както и при всяко остро заболяване, което представлява стрес за организма, се увеличава риска от хипергликемия (високо ниво на кръвната глюкоза) поради увеличени инсулинови нужди.

При хората с диабет тип 1 това може да доведе до появата на кетоацидоза, която е животозастрашаващо състояние и се налагат спешни мерки за овладяването й.

Сладките плодове са забранени

Не е вярно - няма забранен, нито лош плод. Правилото е, че въглехидратното съдържание на всеки плод трябва да бъде пресмятано. Вместо един вид може да се консумира друг вид плод в размер, който съдържа еквивалентно количество въглехидрати, равно на 12 грама, равно на 1 хлебна единица. Например една малка ябълка може да бъде заменена с половин средно голям банан, или с половин средно голяма круша, или с девет зърна грозде и т.н. Хората с диабет трябва да консумират три-пет порции плодове всеки ден, тъй като те са източник на витамини, антиоксиданти, фибри. Тъй като плодовете съдържат въглехидрати, тяхното количество трябва да бъде пресмятано. Обсъдете с вашия диетолог или с лекуващия лекар как да включите редовно плодове в дневното си меню и колко е размерът на една порция от различните видове. Както обяснихме, една порция плод означава 1 хлебна единица = 12 грама въглехидрати.

Няма напредък в лечението на болестта

Лечението с инсулин претърпя голяма промяна от първото инжектиране през 1922 г. до днес. От 10 г. пациентите в България се лекуват само с човешки инсулини, които са модифицирани във вид на инсулинови аналози. Целта е максимално да се доближим до физиологичната секреция на инсулин, което става именно чрез инсулиновите аналози.

По света вече масово се прилагат инсулинови помпи, които в България не са много разпространени. Тази помпа (с размерите на GSM) подава чрез малко катетърче в областта на корема определено количество инсулин на час през цялото денонощие. Освен това при всяко хранене човекът натиска бутон и подава допълнително количество.

Исулинът не може да се прилага като таблетки, защото е белтък, който се разрушава в стомаха. В най-напреднал стадий на разработване са инхалаторните инсулини, при които пациентът вдишва инсулин под формата на прах или на аерозол. А белите дробове имат огромна абсорбираща повърхност от около 140 кв.м. Разработва се още една форма инсулин, който се нарича оралин.

Това е бокален спрей, който се впръсква от вътрешната страна на бузите върху лигавицата, където се резорбира. Основният принцип е хората да живеят нормален живот с диабета и въпреки него.

Той остава с хората до края на живота, но поддържането на нормални стойности на кръвната захар гарантира минимални или дори никакви усложнения. По никакъв начин човек не трябва да се превръща в роб на заболяването. Целта е да се адаптира лечението към начина на живот на пациента, а не начинът на живот към диабета. При съвременните инсулини не се налага промяна в начина на живот.

ВНИМАНИЕ!
При захарния диабет тип 2 причината не е увреждането на бета- клетките на панкреаса, а в това, че инсулинът не е достатъчно ефикасен или не се отделя в точния момент.

Това е т.нар. инсулинонезависим захарен диабет, който по-рано се наричаше старчески. За съжаление днес се среща често и при младите хора, защото много от тях са със затлъстяване, заседнал начин на живот и неправилно хранене. Днешните международни препоръки са хората със захарен диабет тип 2 да се лекуват максимално агресивно, без да се изчакват евентуални резултати от диети и промяна на начина на живот. Ранното включване на медикаменти при този вид диабет гарантира най-добрите резултати.

В момента се въвежда терапия, базирана на определени чревни хормони, за които е доказано, че регулират въглехидратната обмяна. Тези медикаменти намаляват нивото на кръвната захар, стимулират отделянето на инсулин и потискат секрецията на глюкагон, който също има важно значение в развитието на диабета. Потискат апетита, намаляват теглото. При това няма риск от прекалено спадане на кръвната захар. Тези медикаменти имат потенциал да променят хода на диабета. Могат да увеличат бета-клетките на панкреаса, да потиснат естествената клетъчна смърт на тези клетки. Това е терапия, базирана на чревните хормони инкретини.

Инсулинът води до затлъстяване

Две мащабни и дългогодишни проучвания по този въпрос доказаха, че стриктният контрол на кръвната глюкоза с помощта на инсулиново лечение има значително повече предимства за хората с диабет, отколкото риска от повишаване на телесното тегло, който е минимален при спазване на хранителен режим.

Терапията не трябва да се променя, докато нивото на хемоглобина не надхвърли 8 процента

Не е вярно! Количеството на гликирания хемоглобин е показател, който носи информация за нивата на кръвната глюкоза за период от два-три месеца. Поради това той се използва за оценка на дългосрочния контрол на кръвната глюкоза при хората със захарна болест. Колкото по-добър е този контрол, толкова по-малка е вероятността да се развият усложнения вследствие на диабета, както и сърдечносъдови заболявания. Ако количеството на Алс е над 7%, това означава, че контролът на кръвната глюкоза не е много добър и рискът за поява на диабетни усложнения и свързани заболявания е по-голям. Колкото по-близка е стойността на Алс до нивото при недиабетиците (под 6%), толкова по-малка е вероятността да се появят в бъдеще хронични усложнения.

По принцип Американската диабетична асоциация препоръчва да се поддържа стойност на Алс под 7%. Международната диабетна федерация препоръчва дори още по-ниска стойност - под 6.5%.

Все пак, при стремеж да се постигне ниво на Алс максимално близко до нормалните стойности, има повишен риск от хипогликемия (ниско ниво на кръвната глюкоза), особено при хора с диабет тип 1, както и при всички, които са на лечение с инсулин или с някои антидиабетни таблетки.

Най-добре е да се обсъди с лекуващия лекар какви стойности на Алс са оптимални за всеки конкретен случай. Хората с намален усет за улавяне на хипогликемия, малките деца и възрастните хора трябва да поддържат малко по-високи стойности, за да избегнат риска.