Мъжкото безплодие е тревожен проблем

Пушенето, заседналият начин на живот и консервантите в храната са част от факторите, които водят до стерилитет при мъжа. Това каза д-р Виолета Рилчева от Медицински център „Клиничен институт за репродуктивна медицина" в Плевен. Статистиката у нас е доста тревожна, защото около 300 хиляди семейства чакат за ин витро. Данните в Европа и САЩ сочат, че една на всеки шест двойки се подлагат на процедурата. При доста от мъжете с нормални спермограми се оказва, че има други проблеми.

Спермограмата е най-малкото нещо, което може да се направи, за да се диагностицира репродуктивните способности на мъжа, посочва д-р Рилчева. Когато се направи тест за ДНК-фрагментация, много често се оказва, че тя е с патологични стойности. Важно е да се проведе и изследване за хламидиална инфекция, за антиспермални тела, микробилогични изследвания, полови хормони, а при по-тежки случаи и генетична консултация. Това са част от нещата, които, ако не се направят, не може да се каже дали мъжът има или не проблеми, както и каква е оплодителната му способност. Лошо е, че този подробен анализ не се прави. Често се стига само до спермограмата и се спира, коментира д-р Рилчева.

Широко разпространен е и митът, че ако се намерят един или два качествени сперматозоида, може да се направи ин витро процедура. Това не е така. В Плевен се прави SDI тест, който е важен и е добре да се прилага не само при мъже, които са решили да стават родители. Целта му е да оцени спермалния ДНК. Той се прави при двойки с неизяснен стерилитет или повтарящи се спонтанни аборти. В ин витро центъра в Плевен постоянно се търсят спермални донори. Оказва се доста трудно да се намерят млади мъже, които покриват изискванията.

В световен мащаб проблемът с мъжкия инфертилитет е доста сериозен. В страните, където има военна служба, може да бъде отчетена най-точна информация. В скандинавските страни 20 на сто от наборниците от 18 до 20 години са инфертилни, а във възрастта над 45 години 40% от мъжете не отговарят на критериите на спермалните банки.

В България подобни проучвания не са правени.