Как да се справим със злоядото дете?

Често, след като проходят, децата стават придирчиви към яденето, но това обикновено преминава до навършването на 5-годишна възраст.

Защо децата стават придирчиви към яденето?

В един момент те слагат всичко в устата си, а в следващия отказват дори най-любимите им до скоро храни. От къде се появява тази придирчивост? Причината е еволюцията. С навършването на 4 до 6 месеца децата се отварят към нови преживявания и са склонни да опитат почти всякаква храна. На теория всички храни, които непроходилите бебета поемат, им се дават от майката и се предполага, че те са безопасни. Но понякога може бебето, което е обичало гъби /и други зеленчуци/, изведнъж да ги намрази като започне да ходи.

Според британски учени в тези случаи се задейства един вътрешен механизъм за самосъхранение, който е опазвал живота на много пещерни деца, когато са попадали на отровни храни в природата. С правилен подход придирчивостта, която е нормална част от развитието, постепенно започва да изчезва след 5 годишна възраст при мнозинството от децата. Ролята на родителите за това е особено важна.

Как трябва да се постъпва?

Доказано е, че колкото по-често децата ядат определени храни, толкова повече ги харесват. Познатото е вкусно. Затова специалистите препоръчват на родителите да използват възрастта между 4 месеца и 2 години, за да свикнат с възможно най-разнообразни храни. В противен случай детето затвърждава придирчивостта си и се лишава от по-полезната храна. Освен това те съветват родителите да бъдат по-настоятелни. Много от тях след втория или третия опит се отказват да склонят детето да опита от някоя храна, която то мрази, например грах. Резултатът обаче може да дойде едва след 10-я опит.

Децата проявяват интерес към храните, от които и родителите им се интересуват. Специалистите препоръчват тяхното включване в семейното осигуряване на храната - в готвенето и пазаруването, за да се научат да оценяват и опитват нови неща.

Какво не трябва да се прави?

Някои обикновени грешки могат да задълбочат придирчивостта на децата. Най-погрешно е те да бъдат притискани да ядат. Ако детето се мръщи или отвръща глава от някаква нова храна, не го насилвайте. Дори не правете никакъв коментар, а просто опитайте да му я предложите отново някой друг ден. Когато родителите вдигат врява, детето се противопоставя още по-упорито. Неправилно е и да се обещават награди и да се правят уговорки от рода „ако си изядеш броколито, ще получиш сладолед". Така не само се вдига цената на сладките десерти, но се създава впечатлението у детето, че храната, която му се предлага, е наистина лоша. Може би е по-умно да му се обещае броколи, ако си довърши сладоледа. Също така трябва да се избягва да се задоволяват капризите на детето и да му се приготвят храни по негова поръчка. Контролът върху храненето не бива да се оставя в ръцете на детето, то трябва да бъде насочвано за яденето от родителите си.

Особено вредно е приучването на детето, че то се нуждае от специална детска храна. Трябва да му се предлага от храната, която ядат родителите му. След като навършат 2 години, децата могат да ядат всичко, което ядат възрастните.

Разпределяне на отговорностите

Много малки деца ядат по странен начин: един ден само въглехидрати, на следващия протеини, а на третия главно плодове. Учените са установили, че ако не се пречи на тази практика на детето, в бъдеще то обикновено си изработва една общо взето балансирана диета. Децата имат вътрешна способност да преценяват кое е безопасно за тях. Непрекъснатото настояване да изяде всичко в чинията си може да притъпи този инстинкт и детето да свикне да изяжда всичко, което е пред очите му. Това е опасно, защото в днешно време размера на порциите е огромен.

Как могат родителите да създадат доживотни хранителни навици на децата и същевременно да не притъпят техните здравни инстинкти?

Според специалистите, отговорностите за храненето трябва да бъдат разпределени - родителите отговарят за какво, кога и къде, а децата за колко и дали. На децата трябва да се предлага основна храна 3 пъти на ден, плюс закуски /на масата, а не в движение/. Детето трябва да сяда на масата достатъчно гладно, за да има апетит, но не и прегладняло.

Не трябва да се предлагат прекалено много храни. Достатъчно е на обяд да се сервира 1 основно ястие, хляб, някаква гранитура с нишесте, 1 зеленчук и 1 плод. Родителите са отговорни и за правилното държание на децата на масата. Те трябва да се научат да приемат или отказват  с „благодаря, да" или „благодаря, не", да използват салфетка, когато искат да изплюят нещо.

Кога да се безпокоим?

Освен ако детето ви не поема нищо друго освен нишесте, няма за какво да се безпокоите. Много от витамините в зеленчуците могат да се поемат и чрез плодове. Общо взето децата няма да се оставят да умрат от глад.

Неприязънта на детето към храната или смущението му от непознати храни показва, че процесът на хранене не върви добре. В такъв случай се препоръчва на родителите да наблегнат на разпределението на отговорностите, да не се втренчват в това какво ядат или не децата им, а да насочат вниманието си към техните собствени хранителни навици.Не може да очаквате от детето си да обича зеленчуци, ако вие не ги обичате. Даването на пример е голяма сила.