Битката с опасните микроорганизми далеч не е спечелена

Голямата амбиция на медицината през ХХ век бе светът да се избави от най-страшните болести. Бурното развитие на науката  наистина постигна чудеса като създаването на антибиотиците и ваксините срещу вируси. Епидемиите започнаха да затихват една след друга  и хората повярваха, че са открили оръжието срещу малките организми, причиняващи смъртта на милиони. Световната здравна организация дори прогнозира, че до 2000-та година човечеството ще се избави от туберкулозата завинаги.

Никой обаче не предполага, че битката с микроорганизмите далеч не е приключила, а по-скоро е преминала в нова, изпълнена с още по-големи предизвикателства фаза. С  все по-мащабната инвазия на човешките дейности  в природната среда се появяват неизвестни досега вируси. Носители на много от тях са животните. Микроорганизмите може известно време да не дават никакви признаци на живот, но нарушаването на природния баланс ги активизира и те започват да запълват новите ниши, създадени от човека. Нещо повече, мутират и бързо нападат хората. По този начин човекът сам създава условия за появата на своите убийци. В специални лаборатории учените сега изследват появилите се нови смъртоносни микроорганизми, за да ги идентифицират и открият начин за обезвреждането им.

В света има трилиони вируси, те съществуват от стотици години, еволюират и този процес е безкраен. В същото време населението на Земята се увеличава с много бързи темпове. Паралелно тече процесът на противоборството между човешкия организъм и вирусите - пренаселеността е идеална среда за разпространението на вирусите сред хората. 

Истински шок за човечеството предизвика преди около 30 години появата на новия непознат вирус на СПИН. Досега заболелите са повече от 40 милиона души, около 15 милиона от тях са починали. В редица страни, особено африкански, пандемията е извън контрол. И до ден днешен не е открито ефективно средство против ХИВ вируса и няма установени случаи на напълно излекувани от него.  Той  еволюира бързо, приспособява се към лекарствата и засега печели битката с човека.

Учените посочват нарастващата резистентност към все повече антибиотици, която като правило започва от хората с ХИВ/СПИН.  А тази резистентност може да се предаде към други хора, които не страдат от СПИН, чрез вируси, вътреболнични инфекции и по други начини. Практически във всеки момент може да се появи някакъв нов вирус, който да се превърне в непреодолим враг за човечеството. Прогнозите за все по-нови свръхвируси далеч не са лишени от основания.

За световната наука остава голямо изпитание и друг супервредител - Staphylococcus aureus. Тази бактерия вирее на много необичайно място - в болниците. Докато не попадне в кръвта, е безопасна, но след навлизането в организма  причинява смърт в рамките на няколко дни. Staphylococcus aureus е абсолютно устойчива към антибиотиците и като се има предвид, че срещу мутантите няма лек, медицината се  оказва безсилна. А този микровраг  може да проникне в организма дори и при най-безобидната операция.

В един период пациентите се спасяваха с метицилин като единственото успешно лекарство срещу Staphylococcus aureus, но бацилът еволюира и стана невъзприемчив към този препарат. Появи се понятието " метицилин-устойчив Staphylococcus aureus". До неотдавна този бацил съществуваше само в болниците, а сега започна да се появява и извън тях. Науката, естествено, не стои със скръстени ръце, учените откриха средство и срещу него - ванкомицин - много силен и токсичен препарат. Той обаче се прилага много рядко - за избягване на адаптацията на бактерията и като спасително лекарство.

Учените вече са единодушни, че в недалечно време лекарствените препарати ще се окажат безсилни в борбата срещу бактериите и вирусите. Изненади поднасят и причинителите на болести, за които се смяташе, че са под контрола на медицината. Например туберкулозните микробактерии. Те се оказаха много променливи, бързо развиват устойчивост към лекарствата, унищожават се трудно,  но и откриването им не е никак лесно. Носителите на неизлечими разновидности на туберкулозата са потенциално опасни за околните и засега единственият изход е пълната им изолация. В практиката това се оказва обаче невъзможно.