Българите не познават и не отстояват пациентските си права

Д-р Станимир Хасърджиев, председател на Националната пациентска организация.

Д-р Хасърджиев, кои права на пациента се познават и прилагат у нас?

Правата на пациента са тема, която вълнува както пациентските организации, така и гражданското общество. Погрешно е схващането, че в България пациентът има много задължения, но никакви права.

Напротив! Правата на лекуващия се са сериозни у нас, само че те са залегнали в няколко различни закона (Конституцията, ЗЗО, наредби и т.н.), ето защо и повечето пациенти не ги познават. Страната ни е подписала Европейска харта за правата на пациента, където обаче те се уреждат в по-обобщен план. Спешно се нуждаем от създаването на Закон за правата на пациента, който да ги разглежда по-детайлизирано и да регламентира работата на пациентските организации.

Защо българите не знаят своите права?

Това действително е факт. Една от причините, както казах, е разпокъсаността на законово установените права. Друга много сериозна причина е така типичната за българина инертност. Колкото по-малко знае обществото, толкова по-лесно може да бъде манипулирано или пък да му бъдат потъпкани правата. А нашенецът не се съпротивява на тази разрушителна тенденция. Той като че ли обича, след като нещо се случи, да вдига протести, да се съди с държавата и т.н. Получава се моделът „след дъжд - качулка". Европейската практика е много по-различна. Там обществото участва в изграждането на съответната политика. Т.е. нещата се получават още на ниво дискусии, гражданите дават идеи, предложения, а политиците се съобразяват с тях. Тази добра практика се опитва да насърчи и НПО. Активната гражданска позиция означава всеки българин да следи промените в здравеопазването, да проучва, да планира, да дава мнение.
 
Как българите ще се научат на това, ще знаят и отстояват правата си?

Знаете ли, обществото ни функционира, но като че ли съзнанието на българина се променя най-трудно. Позицията на всеки човек и гражданин може да промени къщата, в която живеем, наречена България. Чрез протести и конфронтация нищо няма да се оправи.

Ето например, ситуацията в лекарския кабинет е следната: на пациента му се дават някакви документи, които той набързо трябва да прочете и подпише, без да е съвсем наясно за какво става въпрос. Докато ние сами не изискваме от лекаря да ни дава точна и ясна информация за това какво точно се случва с нас, кои са алтернативите за лечение, има ли иновации в областта и т.н., нищо няма да се промени.

Факт е, че лекарите невинаги имат възможност и достатъчно време да обяснят на всеки пациент, но пък има начини това да се постигне. Например предварително подготвяне на информационни материали, чиято направа не изисква много пари.
 
Едно от 14-те права от Европейската харта гласи, че всеки пациент има право на безопасност. Опасности, породени от лошо функциониращи здравни услуги, медицинска небрежност и грешка, не са рядкост. Как българският пациент може да се защити?

Лекарската грешка и въобще лошото качество на услугите в здравеопазването са етични и юридически казуси. У нас удостоверяването на лекарската грешка е първият проблем, това е много трудно доказуемо, защото не е регламентирано законово.

Европейската харта поставя само основните права, тълкуването им, разширяването им трябва в най-скоро време да се реализира в закон. Докато няма регламент, ние не можем лесно да докажем дали нещо е било лекарска грешка, или просто стечение на обстоятелствата.

В Националната пациентска организация получавате ли сигнали за лекарски грешки и последиците от тях? Изобщо с какви проблеми се сблъсква българинът в здравеопазването?

Получаваме много сигнали, което показва, че нашето общество е болно. В страната ни няма място, където хората могат да се обърнат за помощ и съвет, където някой да защитава правата им като пациенти. Законовата неуреденост обаче не пречи на нашата организация да бъде посредник между властта и обществото и да разрешава определени проблеми.

Институциите не са врагове, те са резултат от нашия избор. Аз лично смятам, че всеки народ заслужава управлението си. И ако искаме ръководните структури на държавата да се променят, трябва да бъдем активни в тази насока.

Пациентът трябва да бъде политик - той, със своите идеи и виждания, да чертае пътя на здравеопазването. Това е идеята на НПО. Ние разглеждаме всеки казус с екип от специалисти в областта на медицината, юристи, нотариус, финансови експерти и предлагаме най-доброто решение на пациента, помагаме за това и неговият глас да бъде чут от институциите.