Ако детето не говори правилно

В миналото се е смятало, че френулумът (юздичка, гънка от тъкан, която се намира между небцето и езика) е причината за повечето говорни дефекти. До XIX век френулумът на бебетата е бил премахван почти рутинно поради опасения, че в противен случай ще възникнат хранителни и речеви проблеми.
Любопитно е, че има сведения как акушерките са поддържали единия си нокът подострен, за да могат да го прекарат под езика и да клъцнат френулума на почти всички новородени бебета.

Сега тази заблуда е преодоляна и лекарите знаят, че освен в най-тежките случаи речта не се засяга от късата юздичка. Все пак има проблеми, които водят началото си от твърде късия френулум. Той може да попречи на децата да изговарят някои букви (особено с, д, л, т), защото езикът не може да се движи свободно. Освен образуването на специфични звуци, късата юздичка може да затрудни детето да суче, в по-късна възраст - да ближе сладолед, да се плези, да свири на духов инструмент и др.

Затова, ако имате съмнения за подобен недостатък, най-добре е да се посъветвате със специалист. Добре е да знаете обаче, че повечето пъти френулумът се разтяга от само себе си през първата година на детето. Така че е подходящо при малки деца да се изчака с манипулацията (френотомия) и нещата поне за известно време да се оставят в ръцете на природата.

Вродените дефекти в периферния говорен апарат са още масивна подезична юздичка, изменения във формата и относителната големина на челюстите, патологично разположение или форма на зъбите. Тези дефекти са предпоставка за нарушение в звукопроизношението (медицинският термин за това е „дислалия"). Децата с дислалия са с нормален слух, те построяват правилно изреченията, съгласуват думите по род, число и време, но имат неправилно произношение на някои звукове (от една или няколко различни групи).

Дислалиите са различни - при нарушени звукове от групата на с, з, ц, ш, ж, ч (сигматизъм); р, л (ротацизъм, ламбдацизъм); к, г, х (капацизъм) и др. Най-трудна за произнасяне е буквата „р" и момчетата по-често имат този проблем. Дислалията като цяло е едно от най-често срещаните нарушения на речта. Според статистиката тя се наблюдава при 25-30% от децата в предучилищна възраст, 17-20% от деца в начална училищна възраст и под 1% от по-големите ученици. Ето защо се допуска, че дислалията може да е временно нарушение, което детето би могло да преодолее в хода на речевото си развитие или в процеса на училищното обучение. Но ако това не стане до петгодишна възраст, е хубаво да се обърнете към логопед.

Освен механичните причини за дислалия има и такива с функционален характер. Според специалистите функционалната дислалия може да възникне у деца с повишена възбудимост, със задръжки в психическото развитие, а също така и когато неправилното произношение у малкото дете не само че не се преодолява, а даже се затвърждава. Ето защо родителите трябва да поправят детето при неправилно изговаряне на някоя дума, да го карат да я повтаря правилно и да я осмисля.

Изговарянето на по-дълги думи също е полезно. Ако детето е затруднено, най-добре направете бавно упражнението - първо да каже думичката на срички, а след това цялата. Друго приложимо вкъщи упражнение е издухване на памук. Сложете памуче на масата пред детето и го накарайте да го издуха. Този метод е полезен, защото понякога децата не могат да изговорят определена буква, тъй като нямат достатъчно издишна струя. Такива букви са „ф", „с", „т" и др.

Нормално е децата да пелтечат, когато са още мънички, защото не се сещат за думичката. Друг проблем е заекването, което може да е причинено от стрес. Затова семейната среда е от изключително значение за речевото и интелектуалното развитие на детето. Необходимо е родителите активно да комуникират и да стимулират интереса на детето към различни занятия. До три години и половина детето формира активния си речник и чак след тази възраст може да се притеснявате, ако бъдещият ви наследник няма правилна артикулация, не успява да изговори определени букви или въобще има говорен дефект. Тогава намесата на логопед е задължителна. Но ходенето при логопед не е страшно за детето, напротив. Играят се различни игри, дават се роли, редят се кубчета, разказват се приказки и въобще преодоляването на даден проблем може да стане забавно и достъпно за детето.