Как е най-добре да отопляваме дома си?

Неблагоприятните условия в закритите помещения през зимата застрашават сериозно човешкото здраве. Качествените показатели на жилището изискват все по-голямо внимание, тъй като съвременният човек прекарва 80% от своя живот в закрити жилищни и работни помещения. В условията на жилището организмът е под въздействието на комплекс от различни фактори, като продължителността на тяхното действие е максимална в сравнение с други среди. Това означава, че при несъответствие със здравните изисквания жилищната среда може да стане рисков фактор за здравето на обитателите.

След облеклото жилището е втората бариера срещу неблагоприятните топлинни въздействия върху човешкия организъм. Температурата на въздуха е водещ фактор за определяне на топлинното състояние на човека, намиращ се при стайни условия. 

Между температурата на човешкото тяло и тази на околната среда съществува винаги известна разлика. Докато температурата на тялото е сравнително постоянна, в околната среда тя е променлива. Чрез непрекъснато отдаване на топлина в околната среда човешкото тяло регулира собствената си температура, което е възможно само в определени граници на температурата на въздуха.

Отоплителните, вентилационните и климатичните инсталации имат основна цел да поддържат в помещенията постоянна температура и чувство на комфорт, благоприятстващи жизнените функции на човека и неговата работоспособност независимо от промените на външните температури през годината.

За климата в нашата страна най-благоприятната вътрешна температура в помещения за обитаване е 20±5°С в зависимост от предназначението на помещението и състоянието на човека. Когато повърхностната температура на стените в една стая е висока, за осигуряване на комфорт температурата на въздуха трябва да бъде по-ниска и обратно.

Освен температурата на въздуха в помещението върху човешкия организъм и чувството за комфорт оказват влияние факторите относителна влажност и движението на въздуха. Хигиенният оптимум за относителна влажност на въздуха в жилищните помещения е между 30-60%. Влажните стени имат ниска температура и усилват процеса на топлоотдаване от организма. Високата влага благоприятства за по-дълъг период на преживяемост на болестотворните микроорганизми - патогенните микроорганизми, и предразполага към заболявания.

Най-ефективно за отопление през зимата е да се използват дърва (чрез отоплителна система) и климатик. Трябва да се има предвид, че отоплението на помещенията във всички случаи с изключение на климатика се извършва не непосредствено от енергоносителя, а чрез отоплителна система, предполагащо наличие на радиатори в помещенията и директно нагряване на въздуха чрез топлообмен.
През зимата обаче затопленият по този начин въздух в помещенията ще доведе до относителна влажност 20% при температура 20°С, респ. усещане на дискомфорт, сухота на лигавиците на горните дихателни пътища с влошена филтрационна способност за прах и въздушна микрофлора и намаляване на защитните сили на организма. Единствено климатикът, в зависимост от неговата изработка, може да позволи изменение на параметрите на въздуха така, че да бъдат най-благоприятни за човека.

Кое най-много изсушава въздуха?

Използването на климатик може да позволи плавна и точна регулация на температурата и влажността на въздуха. Останалите горива, както отбелязахме, отдават енергията си на човека опосредствано, чрез отоплителна инсталация, при което единствено се внася топлина в помещението, но липсва всякаква регулация на влагосъдържанието и води до изсушаване на въздуха в помещенията.

Ако се използва камина за отопление, то нагряването става предимно чрез радиационно излъчване от изгарящите продукти. Предната част на камината е изцяло открита и от помещението се засмуква голямо количество въздух с постоянно проветряване, докато камината гори, което е необходимо за отстраняване на димните газове. Изнесеният по този начин през комина въздух се замества от външен въздух с ниска температура и малко влагосъдържание.

Единствено увеличаване на влагосъдържанието може да се получи при отопление с газови печки, при които става директно изгаряне на газа (пропан-бутан) в помещението. Като продукт от горенето се получава водна пара, която в студени дни кондензира върху ограждащите помещението повърхности.

Препоръчваната оптимална температура на въздуха е около 21°С в помещенията, обитавани през деня. Най-пълноценни са сънят и почивката през нощта при температура на въздуха в спалното помещение 16-17°С за подрастващи и 14-15°С за лица на средна възраст. Диапазонът 38-50% за относителна влажност при горните температури се счита за най-благоприятен. 

*Гл. експерт инж. Донка Димитрова, завеждащ секция „Национална здравно-техническа експертиза" при направление „Околна и трудова среда - здраве" към „Национален център за опазване общественото здраве".